Поляризация в обществените нагласи и динамика в отношението към ключови политически играчи – април 2022

Април, 2022

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 8 – 14 април 2022г., сред  1037 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Резултатите от периодичния мониторинг на Алфа Рисърч очертават изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите и силна динамика в отношението към ключови политически играчи. Проучването очертава следните основни тенденции:

  • Във вътрешнополитически план: рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори. Преобладаващо песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи; кредит на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа.

  • Във външнополитически аспект: изострено внимание към войната в Украйна, нарастващо неодобрение за руския президент В. Путин и обществен консенсус за евроатлантическата политическа ориентация на страната.

  • В електорален план: отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ, мобилизация на радикален вот.

Оценка за дейността на правителството – динамика, партийна подкрепа и зони с кредит на доверие

Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета „Петков“ за периода февруари - април 2022г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.

Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Експресно проучване на Алфа Рисърч за предаването „Референдум“ на БНТ през миналата седмица установи, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение. Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов  – до 25%.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета. В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% - в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници  и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората.

Войната в Украйна – информираност, подкрепа и гео-политически избор

Продължаващата вече втори месец война на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българските граждани. Проучването на Алфа Рисърч показва, че 46% от сънародниците ни не престават  да следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16%  не проявяват интерес.

Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.

Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху гео-политическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.

Електорални нагласи и доверие в партийни лидери

Политическата турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите. Налице е обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Регистрираните предпочитания, които не са в реална електорална ситуация, изглеждат за момента по следния начин:

  • С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Б. Борисов запазва доверието на 19.1% от пълнолетните българи.

  • Втора позиция за ПП с 18.4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на К. Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.

  • 10.2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът К. Нинова – одобрението на 18.3% от българите.

  • Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им К. Костадинов (17.3%).

  • ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът М. Карадайъ одобрението на 9.4% от избирателите в страната.

  • По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Хр. Иванов – 15.8%, Вл. Панев – 8.5%, А. Атанасов – 7.1%.

  • ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Сл. Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.

Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа - 8.9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6% с готовност да гласуват, но нерешили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите.