Обществени нагласи – февруари 2022

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕСУРСИ И РИСКОВЕ ПРЕД НОВОТО УПРАВЛЕНИЕ

Февруари, 2022

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022г., сред  1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме обществената подкрепа и  респективно, кредита на доверие към новата власт.

По почти всички основни индикатори, които Алфа Рисърч следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията.

В обществено-електорален план политическият ресурс на управляващите се крепи на три кита:

  • Превес на позитивното отношение към правителството (35%:23%), каквото не е измервано от 2009 година;

  • Очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи;

  • Запазване на електоралните позиции на ПП от ноемврийските избори, при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

Същевременно, редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, с риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа:

  • Във вътрешно-политически план – предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично, не само от широката общественост, но дори и от страна на коалиционните партньори;

  • При възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти;

  • Във външно-политически план – липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия – Украйна, прави общественото мнение колебливо, а  симпатизантите на коалицията – споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония,  превръщат и външно-политическата тема в „горещ картоф“.

Това са основните изводи от  анализа на данните от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч.  Разгледани по-долу в детайли, те очертават следните перспективи, но и подводните камъни пред настоящото управление:

Оценка за дейността на правителство, президент, парламент

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета „Петков“, който стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки и е първият от 2009г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг. Аналогично, премиерът К. Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009г. в отношението към тогавашния премиер Б. Борисов.

Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии -  са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.

Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009г.:

  • Дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не? 65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%;

  • Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а сега – 34%;

  • Дали правителството ще заработи по-добре през следващата година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са давали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.

Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, „Демократична България“ са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението.

Базата данни от 20 годишния мониторинг на обществените нагласи, който Алфа Рисърч провежда, показват, че от гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на тройната коалиция през 2005г. – както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на  амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти.

Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната. След два неуспешни парламента настоящото 47НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки.

Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор.

Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.)  да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на  Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче,  че в спорни казуси премиерът не може убедително да  защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството.

Оценка за дейността на институциите на съдебната власт

Съдебната реформа бе не просто един от приоритетите, позволил сближаване между партньорите от управляващата коалиция. До голяма степен тя мотивираше и подкрепата за новите партии в поредицата парламентарни избори през миналата година.  Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите.

13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.

Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.

Доверие в политически лидери и партии

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.

  • „Продължаваме промяната“ запазва първото си място, с 24.4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта.

  • Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%).

  • След проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на „Има такъв народ“. Готовност да гласуват за тях заявяват 6.6% от българите.

  • Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ - 6.4%. След като бе един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици. По редица въпроси като евроатлантическата ориентация на страната, диалога със Северна Македония, първите действия на правителството и пр. симпатизантите на ДБ са на доста по-различни позиции от останалите партии, което поставя по-високи изисквания и пред техните лидери.

  • ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели.

  • Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на Възраждане, специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори, нежеланието да се върви към нови избори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство. От това обаче как ще структурира своите действия в най-близко бъдеще и доколко ефективно ще придвижи заявените реформи, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на подкрепа на общественото мнение.

ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИДЕРСТВО КАТО ФАКТОР ЗА ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС И НАТО

България е вече 18 години член на НАТО и 15 години  - на ЕС. Въпреки че е налице дългогодишен политически консенсус между основните политически сили за евро-атлантическата ориентация на страната, периодически се поставя въпросът – достатъчно  стабилен, лоялен и активен съюзник ли е тя, или пък е „слабото звено“ в евроатлантическия съюз? Колебливите и противоречиви изказвания на българския политически елит през годините се оправдават и обосновават като правило  с обществените нагласи. От своя страна, хората логично следват  конформистките сигнали „отгоре“ и така се въртим в един порочен кръг, който нито един политически лидер не е поел отговорността да разчупи.

По отношение на ЕС, преките и по-непосредствено свързани с ежедневието промени, от които се възползват голяма част от хората (като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика и пр.) прави нагласите по-устойчиво позитивни. Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно.

Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени заплахи за националната сигурност, предимствата от членството в съюза не са ясно видими за редовия българин. Ако не  бъдат открито и разбираемо обговорени от политическите лидери, което не се случва в продължение на последните 10 години, вкл. през последните месеци, хората остават силно объркани и дистанцирани.

В резултат, настоящото проучване логично  показва силно разделение в  обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу  34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на  ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са срещу Евроатлантическия съюз.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа  България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна. 28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО.  17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на привържениците на всяка една от тези опции, показва много ясно влиянието на съществуващото, или отсъстващо политическо лидерство. За по-силна интеграция в НАТО  устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев  - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа криза, когато трябва да се правят трудни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се превърне в тънкия лед, който да пропука коалиционните баланси.

Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. Това не означава, че новият подход е обречен на неуспех, но потвърждава старата максима – не е достатъчно да заявиш, важното е да убедиш. А очевидно тъкмо в убеждаването и убедителността по теми, които не са непосредствено свързани с противопоставяне на предишните управляващи, новото правителство страда от съществени дефицити.

Изграждането на единни позиции и  по двете основни към момента външно-политически теми, както  и постигането на подкрепа за правителствените действия изискват изразяването на ясни тези - аргументирани, основани на задълбочени познания и разбиране на процесите, подплатени с убедително политическо лидерство. Развоят по тези теми също ще определи накъде ще еволюират обществените нагласи.