Септември, 2021
Безпрецедентни втори извънредни и трети парламентарни избори за една година, предстоящ вот две в едно за Народно събрание и Президент, второ поред служебно правителство, от което отпадат най-рейтинговите играчи, за да се заемат със свой политически проект – това са основните щрихи от политическата ситуация, които оформят обществените нагласи в периода 8-15 септември, когато Алфа Рисърч проведе регулярното си национално проучване на обществено-политическите нагласи. То показва, че септемврийските политически настроения не по-малко безпрецедентно са заредени с повече динамика и неизвестни, отколкото в който и да било момент от последните десет години.
Положителна като цяло оценка за служебното правителство, съществени разлики в оценката за отделните направления
България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления.
Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11ти юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7% от анкетираните. В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на Ковид пандемията и ваксинацията – 24.2% положителни, срещу 42% отрицателни мнения. В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9% одобрение, срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.
Електорална мобилизация в началото на септември – от конкуренцията в изборите зависи тя да бъде запазена
Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.
Сериозни размествания в електоралните нагласи, събиране на позиции с възможности за неочаквани обрати
Регистрираните електорални нагласи към началото на септември могат да бъдат разглеждани като пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46ти Парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство.
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици (21.1%). Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е Демократична България с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4%ия праг, е Възраждане (3.5%).
Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти.
Политическият проект на К.Петков и А.Василев - прицел „в десятката“
Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания.
Първото тестване на този проект в проучването на Алфа Рисърч, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десятка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор.
За момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при Демократична България. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.
Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.
Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 8 - 15 септември 2021г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.