Май, 2019г.
Националното представително проучване на Алфа Рисърч в навечерието на изборите за Европейски парламент (проведено в периода 19-22 май), очертава следната динамика в хода на предизборната кампания:
- Леко активизиране на избирателите; решилите да гласуват се възвръщат до 35-36%. Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на Евроизборите в сравнение с националните. Ако тази картина не се промени до 26-ти май, можем да очакваме до урните да отидат малко над 2.1 млн. души.
- Сериозно влияние на кампанията върху крайното решение на избирателите за кого да гласуват. Фактори като „апартаментгейт”, разочарованието от политиката, по-слабия интерес към европейските теми увеличават тежестта на "последното впечатление". Партиите с масирана и агресивна медийна кампания привличат обществено внимание и вот от доскоро неориентираните избиратели. Общо 58% са тези, които са лоялни на партията, на която традиционно симпатизират и са взели решение още преди началото на кампанията. Почти всеки втори анкетиран обаче прави избора си през кампанията: 15% в последните 2-3 седмици, а още (27%) заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор. Което означава, че изненади не са изключени до последния момент. За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове. Финалните дни ще са решаващи за извънпарламентарната десница и за национал-популистките формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите.
- Проучването на финала на кампанията показва възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Той си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1% от решилите да гласуват срещу 26.6% за БСП.
- Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини. Първо, те не успяха да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие, извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията твърди симпатизанти. Второ, остриетата, на които заложи К. Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна „технологична загуба" на няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.
- ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9% от решилите да гласуват.
- Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).
- Въпреки, че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви. ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и Атака (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от Воля. Шумната и масирана кампания на В. Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти. В резултат, Воля бележи съществен ръст в кампанията. Финишира с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.
- Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на „Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.
Картината, която регистрира проучването на Алфа Рисърч в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода: началото й, което бе белязано от имотните скандали около хора във властта и вторият – активизирането на управляващите за минимизиране на нанесените щети. Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на Б. Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и стопират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата. Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати.
Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 22 май 2019г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.