Науката и Българската академия на науките в представите и оценките на българското общество

Септември 2018

Българите се отнасят към  науката и научните постижения като към високо престижна, благородна и значима за бъдещето на обществото и отделния човек дейност, но в личен план се интересуват относително слабо от тях, показва национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч. Докато 53% от гражданите на ЕС проявяват интерес и любопитство към науката, то за България този дял е едва около 35%. 

Хората с по-високо образование, с по-широк хоризонт и гледащи по-напред в бъдещето - младите, висшистите, заетите във високотехнологични и основани на знанието сектори се вълнуват най-силно от науката и са най-големи оптимисти за нейното развитие.

Цялостните обществени нагласи към науката и нейната роля в обществото са позитивни, но оценките за развитието на науката в България са по-сдържани. Една пета от хората смятат, че през последните пет години науката у нас се развива в положителна посока. Също толкова – в отрицателна. Мнозинството заема неутрална позиция – „без промяна, поддържа добро равнище, но липсват значими научни постижения“.

В рамките на този социален контекст – позитивни нагласи към науката по принцип, но  по-критично отношение към развитието на науката в България през последните години – се формират обществените нагласи към БАН, към нейната мисия, роля в обществото и необходимостта от подкрепа за българската наука.

Общо 83% от анкетираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация, или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях БАН, въпреки всички проблеми през последните години, остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция. Непосредствено след нея анкетираните поставят университетите.

Общественото възприятие за мисията и ролята на БАН е да бъде както научен, така и експертно-консултативен център. Към момента най-голяма е убедеността на гражданите, че БАН е силна като „научен център“ (67.9%). Позициите й като „експертно-консултативен център“ са в относително отстъпление (52.6%), а мненията за това, дали трябва да бъде духовен център са силно поляризирани.

73% от анкетираните са на мнение, че  БАН  трябва да изпълнява своята мисия, като развива успоредно и балансирано фундаменталната и приложната наука. По отношение на съпътстващите дейности, най-високи очаквания има към изработването на прогнози – почти три четвърти от пълнолетните българи са на това мнение. Следват дейности, свързани с образованието на ученици и студенти (57.4%), както и консултантски дейности за разработване на политики (51.7%). Относително най-слаби са очакванията Академията да допринася за повишаване образоваността на цялото население, но и тук делът достига почти 50 на сто.

В събирателния образ на Академията доминира представата за нея като един от символите на българския духовен капитал. Над две трети от анкетираните споделят тезата, че „постиженията на учените от БАН са повод за гордост и национално самочувствие“  (68.1%). В контекста на ежедневната й дейност обаче обществените очаквания са за по-силна ориентация върху приложното знание и за оптимизиране на нейния щат така, че да се развива конкурентно на водещи световни научни институции.

В отговор на свободен въпрос „кои институти на БАН са им известни“, анкетираните изброяват над 40 имена, като посочват основно научни области – напр. институт по математика, физика, метеорология и пр. Почти 45% от анкетираните са посочили поне един институт на БАН, дори и името да не е прецизно цитирано. Две тенденции правят впечатление – първо, най-разпознаваеми са институтите, които най-често присъстват в медиите заради приложните си резултати; и второ,  институтите, свързани с природните науки, са по-популярни от социалните и хуманитарни науки.

Сред българските граждани доминира мнението, че науката и научно-приложните дейности трябва да бъдат национален приоритет, защото те са в основата на по-доброто развитие на страната. Противоположната теза – България първо да стане по-богата, и едва тогава да започне да отделя повече средства за наука и научно приложни дейности, се споделя от почти двойно по-малко хора. Същевременно, 67% от анкетираните (и 87% от висшистите) смятат, че развитието на науката, подобно на другите страни в ЕС, трябва да бъде приоритет и за България.

Въпреки тази категорична позиция, конкретно по отношение финансирането на БАН, мненията са силно поляризирани. 53.4% смятат, че БАН получава недостатъчно финансиране от държавата, което пречи на развитието на науката. 43.2% са на обратното мнение  - БАН разчита прекалено много на държавата, вместо да се опитва да привлича външно финансиране.

Високата ценност  и значение, които се придават на развитието на науката, определят и очакванията на гражданите за по-силен ангажимент към нейното развитие от страна на правителството, а към медиите – за нейното отразяване. Най-голям интерес сред гражданите предизвикват научните постижения и успехите на младите учени, които е добре да бъдат много по-широко популяризирани.

Позитивният извод от проучването е, че науката, научните институции, БАН запазват престижа си в българското общество. Науката присъства в регистъра на престижното и ценното, дори когато ежедневието я „загърбва“. Поради това е налице и висока обществена подкрепа за приоритетно финансиране на науката, за  необходимостта от сериозен ангажимент към нея от страна на правителството и медиите. В събирателния образ на БАН ролята й на научен център е основен фокус, по-слабо е идентифицирането й с експертно-приложната дейност. Огромното мнозинство от хората настояват за балансирано развитие на фундаменталната и приложната наука.

Негативният извод от проучването е, че относително малко хора се интересуват от наука, а образователната система слабо стимулира учениците да се занимават с нея. Като резултат, е налице съществен риск през следващите години човешкият потенциал в науката рязко да намалее, а с това – и общата образованост и информираност на хората, което от своя страна да доведе до намаляване и на подкрепата за развитието на науката.

Характеристики на проучването:

Национално-представителното проучване е реализирано в периода 8 – 25 юни 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1200 души. Използвана е стратифицираната двустепенна извадка по регион и тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образование. Max +/- 2.9 при 50% дялове; Min +/- 0.8 при 5% дялове.