Българинът, културата и науката

Май, 2018

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната. След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика.

Макар и често да се говори за „криза в четенето“, книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо  2014г., а почти всеки втори (46%)  е купил книга -  покачване с от 9%  спрямо 2014.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.

 

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.

 

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

 

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.

Въпреки характерния за съвременния свят чест сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.

 

За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение „слънце“ от химна на Ст.Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от „безпаричие“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се  занимават с научна дейност.

Характеристики: национално представително за пълнолетното население собствено проучване на Алфа Рисърч, реализирано в периода 14-20 май 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю. Извадката е  стратифицирана по регион и тип населено място, с подбор на респондентите по квота /пол, възраст, образование/.