100 дни на кабинета “Борисов” – добър 4.13
Геновева Петрова
Самооценката на премиера Борисов за 100-те дни на неговия кабинет създаде медийното впечатление, че съвпада с обществената оценка за правителството, и следователно, то успешно и безпроблемно е издържало първия си по-сериозен изпит. Избирателите обаче, не възприемат толкова еднозначно старта на новото правителство и проявяват много по-висока взискателност. В първите дни на ноември оценката за работата на кабинета “Борисов”, измерена по шестобалната система, е добър „4.13”.
Сто дни след поемането на властта, общият кредит на доверие остава все още твърде висок, но в редица направления нараства усещането за дефицит на реални политики и ангажименти. В нагласите на избирателите вече се наблюдават признаци за латентни напрежения, които подхранват критичност към управляващите и рискуват постепенно да ерозират високата начална подкрепа и решимостта за изключително важни реформи в публичния сектор.
Предимството: добра реакция в „аварийна” ситуация
В първите си оценки за правителството общественото мнение се съобрази с факта, че то пое управлението в кризисна за страната ситуация. Във вътрешно-политически план трябваше да реагира спешно на наследството от Тройната коалиция и да отговори на обществените очаквания за ревизия на нейното управление. Сериозно предизвикателство за новия кабинет представляваше и икономическата криза, чиито последици започнаха да усещат от все по-голям брой български граждани. Позитивна, но и натоварваща с огромна отговорност, предпоставка бе високото обществено доверие и политическата подкрепа, с които кабинетът стартира своята работа.
С действията си до момента правителството показа, че може да реагира успешно в „аварийни” ситуации – способност, която определено печели одобрение. Ако, по предпочитаната от премиера аналогия допуснем, че ситуацията, в която правителството стартира дейността си е подобна на пожар, то 100 дни по-късно равносметката е – загасени пламъци, описани щети, виновни лица и участвали в гасенето герои, които получават признателността на потърпевшите. Оценката за най-важните постижения на кабинета позиционира на първите места, сфери, в които се открои точно тази своевременна реакция: разкриването на злоупотребите на бившите управляващи посочват 50% от анкетираните, съкращаване на бюджетните разходи (43%) и на администрацията (32%). Макар и с по-нисък дял, в Топ 5 на постиженията влизат също усилията за възвръщане на доверието от страна на ЕС и размразяване на еврофондовете (28%).
В резултат, правителството, премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ продължават да се ползват с доминираща подкрепа от страна на избирателите. 55 на сто от пълнолетните жители на страната имат положително отношение към министър-председателя, всеки втори се отнася с доверие към ГЕРБ, а одобрението за правителството продължава да доминира над неодобрението в съотношение 2:1.
Общественото доверие се допълва от слаба политическа опозиция, което създава идеални условия един добре подготвен екип да представи и започне реализация на по-дългосрочната си управленска стратегия. Особено като се има предвид, че икономическата криза и последствията й върху гражданите не оставят възможност за дълго колебание и изчакване.
Проблемът: дефицит на реални политики
По ирония на съдбата именно този, иначе благоприятен момент за реализация на по-решителни реформи, се очертава като критична точка за кабинета „Борисов”. Критична, защото са налице високи очаквания за действия, а направеното до момента се оценява от обществото като малко и доста противоречиво.
71% от анкетираните смятат, че в сегашната обстановка провеждането на реални реформи, които да доведат до подобрение на общия стандарт и среда на живот, трябва да бъде приоритет. Ако се върнем три месеца назад, хората имаха силно изразени очаквания за повишаване на доходите, борба с престъпността и корупцията, реформиране на съдебната система. В началото на ноември обаче точно тези ключови направления стоят в дъното на таблицата с постигнатите от правителството резултати. Едва 15% са на мнение, че може да се говори за намаляване на корупцията в страната, 11% се чувстват, по-сигурни поради по-добра работа на полицията, 9% смятат, че се предприемат реални антикризисни мерки, 6% - че се работи за реформиране на здравеопазването, 5% - че се решават проблемите на земеделието.
Вярно е, че 100 дни са кратък период, за да се очакват видими резултати. Същественият проблем обаче не е в това, че още ги няма, а че липсва ясна визия от последователни мерки, с които да бъдат постигнати. И това се усеща от все повече хора. 54% от избирателите застъпват тезата, че правителството предприема реални и конкретни стъпки, срещу 44%, които са на мнение, че обещанията доминират над действията. Показателен за тенденцията в общественото мнение е фактът, че резервирано отношение към работата на правителството имат не само привържениците на политическите му опоненти от БСП и ДПС. Симпатизантите на подкрепящите го партии също посрещат 100-те дни от управлението с преобладаващо усещане за липса на последователна политика. Колкото безусловна и безсрочна да е подкрепата на Атака за новия кабинет, 54% от симпатизантите й възприемат дейността му по-скоро като обещания, отколкото като действия. Сред привържениците на РЗС този дял е 52%, а сред тези на Синята коалиция достига 64 на сто. Близо една пета от собствените симпатизанти на ГЕРБ също споделят притеснения от липсата на по-конкретни управленски ангажименти.
Действията на правителството през следващите два до три месеца ще бъдат определящи за посоката, в която ще поеме тенденцията на общественото мнение. За разлика от предшествениците си, на стотния ден на кабинета Борисов, доверието и подкрепата все още преобладават. Запазването им обаче зависи не само от краткосрочните стъпки, но и от това каква ще е дългосрочната стратегия на това управление.
.gif)
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, реализирано от агенция Алфа Рисърч сред 1035 души през периода 22 октомври – 2 ноември 2009 г.