За социалната оптика в оценката на големите инфраструктурни проекти
Боряна Димитрова
Алфа Рисърч
Едва ли има друга държава в ЕС, която е обявила туризма за свой приоритет, а няма нито една завършена магистрала. Затова, намерението на новото правителство да довърши изграждането на три магистрали до края на своя мандат, изглежда не просто крайно наложително, но и в състояние да спечели висока обществена подкрепа.
Въпреки безспорните овации, които би получил при реализирането на тези цели, кабинетът трябва да си дава сметка, че съществуват и няколко рискови момента – не по отношение на резултата, а на начина за осъществяването на планираните обекти, които общественото мнение ще следи “под лупа”
На първо място, сред поредицата от скандали в Националната агенция по пътна инфраструктура, социалната чувствителност към евентуални корупционни схеми е изключително висока. Ясните правила за избор на изпълнители, прозрачността и контрола над качеството са изисквания, които и граждани, и бизнес поставят пред новото правителство.
На второ място, във време на криза и особено след разкритията през последните дни за заложените финансово-инвестиционни капани от Кабинета Станишев, хората реагират болезнено на всяко предложение за големи държавни харчове. Едва 29% смятат, че държавата трябва да се ангажира със средствата за построяването на магистралите, независимо от техния размер. Всеки втори българин обаче (49%) се обявява за финансиране на строежа им изцяло от външни и частни източници.
И на трето място, необходимостта от изграждането на магистрали и косвените позитивни ефекти, които те ще породят, в бедна и немодернизирана страна като България, голяма част от хората имат много по-непосредствени приоритети, които те не биха приели да бъдат жертвани, ако в ситуация на криза ще трябва да се избира кой проект да бъде финансиран. Към момента на първо място сред приоритетите на българските граждани стои модернизирането и оборудването на болниците (53%), следвано от строежа и ремонта на детски градини (47%) и ремонта на републиканската пътна мрежа (36%). Строежът на нови магистрали, с 26% се нарежда на шесто място, а за “строежа на десетилетието” АЕЦ Белене се обявяват едва 10%. Активните социални групи, които в най-голяма степен подкрепиха ГЕРБ на изборите, също поставят приоритетите в този ред, а по отношение на детските градини и ремонта на пътища и улици, техният дял е дори още по-висок.
Несъмнено, извеждането и налагането на стратегически приоритети е важно за държавата. За хората обаче не по-малко важно е качеството на непосредствената среда, в която живеят. Поради това, търсенето на баланс и източници на финансиране на поредица от наложителни за реализация проекти, се очертава като едно от сериозните предизвикателства пред кабинета Борисов.
Боряна Димитрова
Алфа Рисърч
Едва ли има друга държава в ЕС, която е обявила туризма за свой приоритет, а няма нито една завършена магистрала. Затова, намерението на новото правителство да довърши изграждането на три магистрали до края на своя мандат, изглежда не просто крайно наложително, но и в състояние да спечели висока обществена подкрепа.
Въпреки безспорните овации, които би получил при реализирането на тези цели, кабинетът трябва да си дава сметка, че съществуват и няколко рискови момента – не по отношение на резултата, а на начина за осъществяването на планираните обекти, които общественото мнение ще следи “под лупа”
На първо място, сред поредицата от скандали в Националната агенция по пътна инфраструктура, социалната чувствителност към евентуални корупционни схеми е изключително висока. Ясните правила за избор на изпълнители, прозрачността и контрола над качеството са изисквания, които и граждани, и бизнес поставят пред новото правителство.
На второ място, във време на криза и особено след разкритията през последните дни за заложените финансово-инвестиционни капани от Кабинета Станишев, хората реагират болезнено на всяко предложение за големи държавни харчове. Едва 29% смятат, че държавата трябва да се ангажира със средствата за построяването на магистралите, независимо от техния размер. Всеки втори българин обаче (49%) се обявява за финансиране на строежа им изцяло от външни и частни източници.
И на трето място, необходимостта от изграждането на магистрали и косвените позитивни ефекти, които те ще породят, в бедна и немодернизирана страна като България, голяма част от хората имат много по-непосредствени приоритети, които те не биха приели да бъдат жертвани, ако в ситуация на криза ще трябва да се избира кой проект да бъде финансиран. Към момента на първо място сред приоритетите на българските граждани стои модернизирането и оборудването на болниците (53%), следвано от строежа и ремонта на детски градини (47%) и ремонта на републиканската пътна мрежа (36%). Строежът на нови магистрали, с 26% се нарежда на шесто място, а за “строежа на десетилетието” АЕЦ Белене се обявяват едва 10%. Активните социални групи, които в най-голяма степен подкрепиха ГЕРБ на изборите, също поставят приоритетите в този ред, а по отношение на детските градини и ремонта на пътища и улици, техният дял е дори още по-висок.
Несъмнено, извеждането и налагането на стратегически приоритети е важно за държавата. За хората обаче не по-малко важно е качеството на непосредствената среда, в която живеят. Поради това, търсенето на баланс и източници на финансиране на поредица от наложителни за реализация проекти, се очертава като едно от сериозните предизвикателства пред кабинета Борисов.
* Данните са от национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 30 юли – 4 август сред 1010 пълнолетни граждани от поръчка на вестник Капитал.