Мажоритарните кандидати – все още неизвестни на избирателите
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Месец преди парламентарните избори половината от имащите право на глас българи не знаеха как ще се гласува за мажоритарни кандидати. При това, макар и в различна степен, слабата информираност е характерна както за хората с ниско образование (62% от тях нямат представа от механизмите на мажоритарния вот), така и сред високо образованите, където всеки трети посочва, че не е запознат. Зад етикета „мажоритарен” кандидат, много от избирателите очакват „независим”, а не издигнат от партия претендент. На практика обаче само 4 от регистрираните 357 мажоритарни кандидата са независими.
Общественото мнение е поляризирано относно мотивите на промяната в изборното законодателство, която предвижда 31 мажоритарни кандидата – според 49% тя е продиктувана от интересите на някои партии, според 41% - промяната е направена заради очакванията на гражданите и желанието им да гласуват за личности. Поляризация на мненията по този въпрос се забелязва в електоратите на всички политически сили, включително и симпатизантите на най-големите застъпници на тази идея.
Близо 4% от избирателите имат намерение да подкрепят мажоритарен кандидат от партия, различна от пропорционалната листа, за която ще гласуват. Тази тенденция се забелязва по-отчетливо сред симпатизантите на по-малките партии. Обратно, електоратът на големите е доста по-категорично решен да подкрепи и мажоритарен кандидат от същата партия, за която ще гласува пропорционално. Мажоритарните кандидати и конкретните личности, включени в пропорционалните листи имат значение и биха могли да повлияят на вота на около една четвърт от избирателите. 25% биха гласували за партия, която не подкрепят, ако тя издигне кандидат, който харесват. Също толкова биха отказали да подкрепят партията, на която симпатизират, ако издигнатия от нея кандидат не им хареса. В каква посока и как обаче ще се отразят тези нагласи предстои да видим, когато избирателите научат кои са мажоритарните кандидати и водачите на листи в отделните региони.
Към момента всеки трети все още не е взел решение какъв мажоритарен кандидат ще подкрепи. Две седмици преди изборите 62% от избирателите не знаят кои са мажоритарните кандидати в техния избирателен район. Твърде възможно е този избор да остане на заден план поради забавяне в популяризирането на кандидатите по райони, ако мажоритарната битка не бъде по-популяризирана, а кампанията по-активна в оставащите 10 дни.
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Месец преди парламентарните избори половината от имащите право на глас българи не знаеха как ще се гласува за мажоритарни кандидати. При това, макар и в различна степен, слабата информираност е характерна както за хората с ниско образование (62% от тях нямат представа от механизмите на мажоритарния вот), така и сред високо образованите, където всеки трети посочва, че не е запознат. Зад етикета „мажоритарен” кандидат, много от избирателите очакват „независим”, а не издигнат от партия претендент. На практика обаче само 4 от регистрираните 357 мажоритарни кандидата са независими.
Общественото мнение е поляризирано относно мотивите на промяната в изборното законодателство, която предвижда 31 мажоритарни кандидата – според 49% тя е продиктувана от интересите на някои партии, според 41% - промяната е направена заради очакванията на гражданите и желанието им да гласуват за личности. Поляризация на мненията по този въпрос се забелязва в електоратите на всички политически сили, включително и симпатизантите на най-големите застъпници на тази идея.
Близо 4% от избирателите имат намерение да подкрепят мажоритарен кандидат от партия, различна от пропорционалната листа, за която ще гласуват. Тази тенденция се забелязва по-отчетливо сред симпатизантите на по-малките партии. Обратно, електоратът на големите е доста по-категорично решен да подкрепи и мажоритарен кандидат от същата партия, за която ще гласува пропорционално. Мажоритарните кандидати и конкретните личности, включени в пропорционалните листи имат значение и биха могли да повлияят на вота на около една четвърт от избирателите. 25% биха гласували за партия, която не подкрепят, ако тя издигне кандидат, който харесват. Също толкова биха отказали да подкрепят партията, на която симпатизират, ако издигнатия от нея кандидат не им хареса. В каква посока и как обаче ще се отразят тези нагласи предстои да видим, когато избирателите научат кои са мажоритарните кандидати и водачите на листи в отделните региони.
Към момента всеки трети все още не е взел решение какъв мажоритарен кандидат ще подкрепи. Две седмици преди изборите 62% от избирателите не знаят кои са мажоритарните кандидати в техния избирателен район. Твърде възможно е този избор да остане на заден план поради забавяне в популяризирането на кандидатите по райони, ако мажоритарната битка не бъде по-популяризирана, а кампанията по-активна в оставащите 10 дни.
* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал сред 1015 пълнолетни българи в периода 16-24 юни 2009 г.