Промените в закона за изборите: кривото огледало на обществените нагласи
Геновева Петрова
Приетите в последния момент промени в избирателния закон в комбинация с общественото влияние на партиите имат реален шанс да произведат национален парламент, който е изкривен образ на реалните електорални предпочитания на българските граждани, показва последното проучване на Алфа Рисърч. Няколко важни предпоставки дават основание за подобни очаквания.
Въпреки тази мобилизация, ерозията в доверието към Тройната коалиция ограничава силно възможностите на управляващите партии за разширяване на подкрепата извън кръга на най-твърдите ядра от техни привърженици. БСП и ДПС разполагат с минимален допълнителен резерв сред колебаещите се избиратели, но високата мотивация на симпатизантите им ги поставя в по-близка позиция до основния им опонент ГЕРБ.
Същевременно, дясната опозиция има предимството на сравнително висок електорален потенциал сред колебаещите се, който обаче ще я държи в напрежение до последния момент. Колебанието на десните избиратели е в две посоки – както дали, така и за кого да гласуват. Имиджовите проблеми на ГЕРБ през последните седмици и персоналните спорове между партийните активисти на СДС демотивират и без това по-слабо мобилизираните десни симпатизанти. Въпреки, че ГЕРБ има значимо електорално преимущество сред избирателите, при твърдо решилите да гласуват разликата с БСП (а при мажоритарния вот и с „комбинацията БСП-ДСП”) намалява.
Окончателно гласуваният изборен праг от 8% за коалиции се отразява най-силно върху позициите на Синята коалиция. Обединяването на СДС и ДСБ имаше мотивиращо въздействие върху десните симпатизанти. Още със сформирането си коалицията регистрира потенциал в рамките на 5.5% от общия брой избиратели, който й гарантираше значимо представителство в следващия парламент. До момента, в който мнозинството между БСП и ДПС реши да промени правилата в последния момент. Допълнително препятствие пред сините са и персоналните спорове в СДС, които разочароват симпатизанти. Така, вместо да продължи да мобилизира подкрепа, в края на април Синята коалиция има същия потенциал от 5.4% от общия брой избиратели, който обаче вече я поставят на ръба за влизане в Народното събрание.
е друга предпоставка за сериозна интрига в изборите. Горещо подкрепената от Яне Янев 8% изборна бариера за коалиции отваря пред РЗС възможността да заеме (очевидно силно желаната от него) роля на балансьор в следващия парламент. Активността на Яне Янев от последните месеци повишава разпознаваемостта и потенциалната подкрепа за партията му. Електоралната подкрепа за РЗС към момента е силно ограничена до около 2% от общия брой избиратели, но предвид публичната популярност на лидера му има шансове в оставащия до изборите период да мобилизира достатъчно за парламентарно представителство гласове.
Подемът на РЗС много прилича на начина, по който бе сформирана парламентарната му група: хаотично, чрез отцепване на значителна част от депутатите на СДС. Готовност да гласуват за нея заявяват привърженици на всички опозиционни партии. РЗС отцепва гласове от Атака, ГЕРБ, Синята коалиция. Незасегнати от присъствието й остават единствено БСП и ДПС.
Обществените нагласи и законодателните промени от края на април създават възможност за коренно различна в сравнение с реалната тежест на партиите картина на следващия парламент. Комбинацията от тези фактори рискува да произведе законодателен орган, в който са представени партии с далеч по-ограничен общ потенциал, а такива, които се ползват с по-висока подкрепа да останат извън него, заради променените правила. Един от основните мотиви за последните изборни промени – стабилността на следващото Народно събрание – също е силно проблематичен. Електоралните нагласи в края на април очертават парламент, в който ГЕРБ и БСП имат твърде близки позиции, Атака и ДПС получават устойчивия си дял от места, а стабилността му рискува да се крепи на РЗС.
Геновева Петрова
Приетите в последния момент промени в избирателния закон в комбинация с общественото влияние на партиите имат реален шанс да произведат национален парламент, който е изкривен образ на реалните електорални предпочитания на българските граждани, показва последното проучване на Алфа Рисърч. Няколко важни предпоставки дават основание за подобни очаквания.
Степента на мобилизация
За период от един месец делът на твърдо решилите да гласуват в евровота се увеличава от 29% до 34%, а в парламентарния от 40% до 46%. Както преди месец, като най-мотивирани да гласуват се открояват две групи привърженици: на партиите от управляващата коалиция и радикално настроените симпатизанти на Атака. Мобилизацията сред избирателите на БСП, Атака и ДПС е средно един и половина до два пъти по-висока от средната за страната. За разлика от тях, потенциалните избиратели на опозиционните партии се отличават с най-силно колебание. Между 40 и 50 на сто от привържениците на ГЕРБ, Синята коалиция и най-новият играч на сцената – РЗС – все още не са убедени дали ще отидат да гласуват.Въпреки тази мобилизация, ерозията в доверието към Тройната коалиция ограничава силно възможностите на управляващите партии за разширяване на подкрепата извън кръга на най-твърдите ядра от техни привърженици. БСП и ДПС разполагат с минимален допълнителен резерв сред колебаещите се избиратели, но високата мотивация на симпатизантите им ги поставя в по-близка позиция до основния им опонент ГЕРБ.
Същевременно, дясната опозиция има предимството на сравнително висок електорален потенциал сред колебаещите се, който обаче ще я държи в напрежение до последния момент. Колебанието на десните избиратели е в две посоки – както дали, така и за кого да гласуват. Имиджовите проблеми на ГЕРБ през последните седмици и персоналните спорове между партийните активисти на СДС демотивират и без това по-слабо мобилизираните десни симпатизанти. Въпреки, че ГЕРБ има значимо електорално преимущество сред избирателите, при твърдо решилите да гласуват разликата с БСП (а при мажоритарния вот и с „комбинацията БСП-ДСП”) намалява.
Проблемите пред десните партии се задълбочават допълнително чрез приетите в последния момент 8% бариера за коалиции и мажоритарен избор на 31 депутати
Окончателно гласуваният изборен праг от 8% за коалиции се отразява най-силно върху позициите на Синята коалиция. Обединяването на СДС и ДСБ имаше мотивиращо въздействие върху десните симпатизанти. Още със сформирането си коалицията регистрира потенциал в рамките на 5.5% от общия брой избиратели, който й гарантираше значимо представителство в следващия парламент. До момента, в който мнозинството между БСП и ДПС реши да промени правилата в последния момент. Допълнително препятствие пред сините са и персоналните спорове в СДС, които разочароват симпатизанти. Така, вместо да продължи да мобилизира подкрепа, в края на април Синята коалиция има същия потенциал от 5.4% от общия брой избиратели, който обаче вече я поставят на ръба за влизане в Народното събрание.
Нарастващата обществена популярност на Яне Янев и ръководената от него партия „Ред, Законност и Справедливост”
е друга предпоставка за сериозна интрига в изборите. Горещо подкрепената от Яне Янев 8% изборна бариера за коалиции отваря пред РЗС възможността да заеме (очевидно силно желаната от него) роля на балансьор в следващия парламент. Активността на Яне Янев от последните месеци повишава разпознаваемостта и потенциалната подкрепа за партията му. Електоралната подкрепа за РЗС към момента е силно ограничена до около 2% от общия брой избиратели, но предвид публичната популярност на лидера му има шансове в оставащия до изборите период да мобилизира достатъчно за парламентарно представителство гласове.
Подемът на РЗС много прилича на начина, по който бе сформирана парламентарната му група: хаотично, чрез отцепване на значителна част от депутатите на СДС. Готовност да гласуват за нея заявяват привърженици на всички опозиционни партии. РЗС отцепва гласове от Атака, ГЕРБ, Синята коалиция. Незасегнати от присъствието й остават единствено БСП и ДПС.
Обществените нагласи и законодателните промени от края на април създават възможност за коренно различна в сравнение с реалната тежест на партиите картина на следващия парламент. Комбинацията от тези фактори рискува да произведе законодателен орган, в който са представени партии с далеч по-ограничен общ потенциал, а такива, които се ползват с по-висока подкрепа да останат извън него, заради променените правила. Един от основните мотиви за последните изборни промени – стабилността на следващото Народно събрание – също е силно проблематичен. Електоралните нагласи в края на април очертават парламент, в който ГЕРБ и БСП имат твърде близки позиции, Атака и ДПС получават устойчивия си дял от места, а стабилността му рискува да се крепи на РЗС.
.gif)
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 11 – 16 април 2009 г., сред 1013 души по поръчка на вестник „Дневник”.