ГЕРБ увеличава преднината пред БСП, но интригата около формулата на бъдещото управление остава
Геновева Петрова
Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 14 и 19 май, очертава ръст на мобилизацията за участие в изборите след старта на кампанията за Евроизбори 2009. Намерение да гласуват в евровота заявяват 38 на сто от пълнолетните жители на страната, което е с 3 на сто повече от април. Интересното е че мобилизацията е по-силна в големите и средни градски центрове, а в по-малките населени места е под средното за страната равнище.
Стартът на кампанията и съпътствалите го събития през последните седмици въздействат по различен начин върху мотивацията на симпатизантите на отделните партии:
• С най-значителни електорални позитиви в кампанията влизат ГЕРБ и БСП. Социалистите успяват да мобилизират твърдото си ядро, докато ГЕРБ увеличава значително периферията си, която ако отиде до урните в деня на изборите може да му осигури сериозно преимущество пред БСП.
• Положителна е и тенденцията в подкрепата за РЗС. За около месец председателстваната от Яне Янев партия увеличава обема от привърженици с около 1.5% и така достига граници, които го доближават до парламентарното представителство.
• Споровете около регистрацията на СДС и Синята коалиция за момента се отразяват противоречиво върху десните избиратели: най-твърдите симпатизанти на дясното се мотивират в по-голяма степен към подкрепа на коалицията, но по-широката периферия от привърженици се разколебава.
• Силно мотивираните отпреди месеци избиратели на ДПС и Атака продължават да са едни от най-твърдите в намерението си да подкрепят своите партии.
При заявена избирателна активност от 38%, ГЕРБ има шансове да преодолее едно от най-съществените предизвикателства пред партията от последните месеци – колебанието на симпатизантите си. Готовността им да участват в евроизборите нараства с около 2%, с което дистанцията между ГЕРБ и БСП сред възнамеряващите да гласуват нараства до 8 на сто. Партията на Бойко Борисов влиза в кампанията с потенциал от 32.6% от реалния вот и сериозен електорален резерв сред колебаещите се, който би могъл да му донесе допълнително още около 5% подкрепа.
Същата тенденция се наблюдава и сред привържениците на БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст, но по-ограниченият (в сравнение с този на ГЕРБ) общ потенциал не им позволява да поддържат по-къса дистанция с основния си опонент. В началото на кампанията БСП има потенциал да вземе 24.5% от подадените гласове при очерталата се избирателна активност от 38%. Ако активността спадне до равнището от 2007 година обаче възможността на социалистите да реализират по-близък до ГЕРБ резултат нараства съществено.
Атака и ДПС са другите две партии, които със сигурност ще присъстват в Европейския парламент. Симпатизантите и на двете продължават да са сред най-слабо заинтересованите от европейските въпроси, но лоялността към партиите ги мотивира за участие. Потенциалът им сред общия брой избиратели е равностоен, но възможностите за влияние и контрол на ДПС върху избирателите му дава за момента предимство на Движението сред твърдо решилите да гласуват: 12% за ДПС срещу 10% за Атака.
Подкрепата за Синята коалиция, РЗС и НДСВ на старта на кампанията ги поставя на границата за влизане в Европейския парламент:
• С най-големи шансове да има представители в него е Синята коалиция. Въпреки проблемите около регистрацията на СДС и разколебаването на част от привържениците, тя влиза в надпреварата с потенциал 5.2% от решилите да гласуват. Десните разполагат и с допълнителен електорален резерв, който би могъл да им донесе още около 2% подкрепа в случай, че бъде мотивиран да гласува.
• Електоралният ръст на РЗС от последните седмици повишава шансовете на партията да спечели място в Европейския парламент, но за момента те продължават да са по-ниски от тези на Синята коалиция. Подкрепата за председателстваната от Яне Янев партия идва най-вече от по-малките населени места, които са най-слабо мобилизирани за участие в евровота.
• Теоретични шансове за представителство в Европарламента запазва и НДСВ. Макар потенциалът на партията да е по-нисък (3.1% от решилите да гласуват), симпатизантите й са силно заинтересовани и мотивирани за евровота. Това дава възможност на НДСВ да реализира по-добър резултат в деня на изборите.
Останалите регистрирани участници влизат в кампанията с по-нисък потенциал, който за момента не им осигурява места в Европейския парламент. Най-разпознаваеми от избирателите и с шансове да увеличат подкрепата си до изборите са коалиция „Напред – ВМРО”, „Зелените”, „Лидер с Новото време”.
След излизането на Лидер коалицията около ВМРО, Гергьовден и ЗНС се ползва с подкрепата на 1.8% от твърдо решилите да гласуват. Партия Лидер има по-скромен потенциал от 1% от реално гласуващите, който би могъл да се промени след обявеното партньорство с Новото време.
Гражданската активност на „Зелените” от последната година носи относително добра разпознаваемост на най-младата партия. Тя влиза в кампанията за евровота с подкрепа от 1.5% сред решилите да гласуват, привличайки предимно най-младите избиратели от големите градове.
Нагласите за националния вот до голяма степен възпроизвеждат тези за европейския. Тенденциите за националните избори обаче могат да се променят съществено в зависимост от постигнатите резултати от евровота в началото на юни. Към днешна дата водещи позиции имат ГЕРБ и БСП, като ГЕРБ увеличава дистанцията си пред БСП до 11 на сто. Сигурни шансове за места в Народното събрание имат още Атака, ДПС и след отпадането на 8-процентовата бариера – Синята коалиция. РЗС получава равностойна на тази евровота подкрепа от 4.2% сред реално гласуващите, която поради по-ниския изборен праг за национален парламент прави шансовете му за присъствие в него по-реалистични.
Потенциалът на останалите партии за момента не е достатъчен, за да им осигури спокойствие, че ще бъдат представени в следващия парламент. Като цяло, картината на електоралните нагласи през май очертава Народно събрание с 6 представени в него партии и коалиции и силно ограничени възможности за сформиране на стабилно парламентарно мнозинство, поради което всяка потенциална коалиционна формула между тези представители към днешна дата изглежда доста неустойчива.
Геновева Петрова
Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 14 и 19 май, очертава ръст на мобилизацията за участие в изборите след старта на кампанията за Евроизбори 2009. Намерение да гласуват в евровота заявяват 38 на сто от пълнолетните жители на страната, което е с 3 на сто повече от април. Интересното е че мобилизацията е по-силна в големите и средни градски центрове, а в по-малките населени места е под средното за страната равнище.
Стартът на кампанията и съпътствалите го събития през последните седмици въздействат по различен начин върху мотивацията на симпатизантите на отделните партии:
• С най-значителни електорални позитиви в кампанията влизат ГЕРБ и БСП. Социалистите успяват да мобилизират твърдото си ядро, докато ГЕРБ увеличава значително периферията си, която ако отиде до урните в деня на изборите може да му осигури сериозно преимущество пред БСП.
• Положителна е и тенденцията в подкрепата за РЗС. За около месец председателстваната от Яне Янев партия увеличава обема от привърженици с около 1.5% и така достига граници, които го доближават до парламентарното представителство.
• Споровете около регистрацията на СДС и Синята коалиция за момента се отразяват противоречиво върху десните избиратели: най-твърдите симпатизанти на дясното се мотивират в по-голяма степен към подкрепа на коалицията, но по-широката периферия от привърженици се разколебава.
• Силно мотивираните отпреди месеци избиратели на ДПС и Атака продължават да са едни от най-твърдите в намерението си да подкрепят своите партии.
При заявена избирателна активност от 38%, ГЕРБ има шансове да преодолее едно от най-съществените предизвикателства пред партията от последните месеци – колебанието на симпатизантите си. Готовността им да участват в евроизборите нараства с около 2%, с което дистанцията между ГЕРБ и БСП сред възнамеряващите да гласуват нараства до 8 на сто. Партията на Бойко Борисов влиза в кампанията с потенциал от 32.6% от реалния вот и сериозен електорален резерв сред колебаещите се, който би могъл да му донесе допълнително още около 5% подкрепа.
Същата тенденция се наблюдава и сред привържениците на БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст, но по-ограниченият (в сравнение с този на ГЕРБ) общ потенциал не им позволява да поддържат по-къса дистанция с основния си опонент. В началото на кампанията БСП има потенциал да вземе 24.5% от подадените гласове при очерталата се избирателна активност от 38%. Ако активността спадне до равнището от 2007 година обаче възможността на социалистите да реализират по-близък до ГЕРБ резултат нараства съществено.
Атака и ДПС са другите две партии, които със сигурност ще присъстват в Европейския парламент. Симпатизантите и на двете продължават да са сред най-слабо заинтересованите от европейските въпроси, но лоялността към партиите ги мотивира за участие. Потенциалът им сред общия брой избиратели е равностоен, но възможностите за влияние и контрол на ДПС върху избирателите му дава за момента предимство на Движението сред твърдо решилите да гласуват: 12% за ДПС срещу 10% за Атака.
Подкрепата за Синята коалиция, РЗС и НДСВ на старта на кампанията ги поставя на границата за влизане в Европейския парламент:
• С най-големи шансове да има представители в него е Синята коалиция. Въпреки проблемите около регистрацията на СДС и разколебаването на част от привържениците, тя влиза в надпреварата с потенциал 5.2% от решилите да гласуват. Десните разполагат и с допълнителен електорален резерв, който би могъл да им донесе още около 2% подкрепа в случай, че бъде мотивиран да гласува.
• Електоралният ръст на РЗС от последните седмици повишава шансовете на партията да спечели място в Европейския парламент, но за момента те продължават да са по-ниски от тези на Синята коалиция. Подкрепата за председателстваната от Яне Янев партия идва най-вече от по-малките населени места, които са най-слабо мобилизирани за участие в евровота.
• Теоретични шансове за представителство в Европарламента запазва и НДСВ. Макар потенциалът на партията да е по-нисък (3.1% от решилите да гласуват), симпатизантите й са силно заинтересовани и мотивирани за евровота. Това дава възможност на НДСВ да реализира по-добър резултат в деня на изборите.
Останалите регистрирани участници влизат в кампанията с по-нисък потенциал, който за момента не им осигурява места в Европейския парламент. Най-разпознаваеми от избирателите и с шансове да увеличат подкрепата си до изборите са коалиция „Напред – ВМРО”, „Зелените”, „Лидер с Новото време”.
След излизането на Лидер коалицията около ВМРО, Гергьовден и ЗНС се ползва с подкрепата на 1.8% от твърдо решилите да гласуват. Партия Лидер има по-скромен потенциал от 1% от реално гласуващите, който би могъл да се промени след обявеното партньорство с Новото време.
Гражданската активност на „Зелените” от последната година носи относително добра разпознаваемост на най-младата партия. Тя влиза в кампанията за евровота с подкрепа от 1.5% сред решилите да гласуват, привличайки предимно най-младите избиратели от големите градове.
Нагласите за националния вот до голяма степен възпроизвеждат тези за европейския. Тенденциите за националните избори обаче могат да се променят съществено в зависимост от постигнатите резултати от евровота в началото на юни. Към днешна дата водещи позиции имат ГЕРБ и БСП, като ГЕРБ увеличава дистанцията си пред БСП до 11 на сто. Сигурни шансове за места в Народното събрание имат още Атака, ДПС и след отпадането на 8-процентовата бариера – Синята коалиция. РЗС получава равностойна на тази евровота подкрепа от 4.2% сред реално гласуващите, която поради по-ниския изборен праг за национален парламент прави шансовете му за присъствие в него по-реалистични.
Потенциалът на останалите партии за момента не е достатъчен, за да им осигури спокойствие, че ще бъдат представени в следващия парламент. Като цяло, картината на електоралните нагласи през май очертава Народно събрание с 6 представени в него партии и коалиции и силно ограничени възможности за сформиране на стабилно парламентарно мнозинство, поради което всяка потенциална коалиционна формула между тези представители към днешна дата изглежда доста неустойчива.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 14 – 19 май 2009 г., сред 1034 души по поръчка на вестник „Дневник”.