Казусът със съдебната регистрация на СДС: съмнения в обективността на съда и разочарование сред десните избиратели
Геновева Петрова
Казусът с регистрацията на новото ръководство на СДС се превърна в абсурдна съдебна сага. Ако не се случваше непосредствено преди изборите, фактът, че в продължение на четири месеца делото за регистрация на новото ръководство на СДС не успява да намери решение, сам по себе си вероятно не би предизвикал толкова силен интерес. Поради предизборната ситуация обаче казусът придобива висока обществена значимост и надхвърля рамките на съдебната зала поради две ключови причини:
• За пореден път той поставя на преден план един от проблемите, за които България е силно критикувана от Брюксел - въпросът за обективността в действията на съдебната система.
• Сериозните политически последици, произтекли от една, на пръв поглед рутинна съдебна процедура.
Правните аргументи и политически коментари от последните седмици предизвикват поляризация в общественото мнение за работата на съда по този конкретен случай. 24% от пълнолетните жители на страната приемат, че пречките пред регистрацията на новото ръководство на СДС са от чисто юридически характер срещу 39%, които са на мнение, че Софийски градски съд я бави под въздействието на политически натиск. По този въпрос силно сблъскват позициите си симпатизантите на отделните партии. Доверие в съда имат най-вече избирателите на БСП (46%), а съмнение в обективността му изпитват мнозинството от привържениците на СДС (58%), ДСБ (61%), ГЕРБ (49%).
Значителен е и делът (37%) на хората, които поради незапознатост с казуса се въздържат да оценят действията на СГС. Сред тях най-ярко се открояват симпатизантите на ДПС (73%) и негласуващите (53%).
Независимо от политическите предпочитания и степента на информираност, обществото е безкомпромисно към съда когато става въпрос за продължителността на делото и начина, по който трябва да се постъпи. 66% са категорични, че четири месеца е неприемливо дълъг срок, за да се извърши една регистрация – мнение, което се споделя включително от привържениците на политическите опоненти на СДС. Давайки си сметка за политическите последствия от бавенето на казуса, хората очакват от Софийски градски съд максимално бързи действия.
Сред избирателите, които споделят най-настойчиво това мнение се открояват симпатизантите на СДС. Конфликтът между Мартин Димитров и Пламен Юруков се отразява най-сериозно именно върху тяхната мотивация за участие в изборите. Въпросът, който ги разочарова не е толкова дали СДС ще участва в изборите самостоятелно или в коалиция с ДСБ. Въпреки резервите към отделни представители на коалиционните партньори, мнозинството от привържениците на СДС одобряват идеята за дясното обединение. По-сериозният проблем за тях са поредните вътрешно-партийни спорове и взаимни обвинения в опити за съсипване на СДС. Мнозинството от привържениците на синята партия имат еднозначна позиция по конфликта: 68% смятат, че лидерът, който действа в техен интерес е Мартин Димитров. Същевременно, всеки втори е на мнение, че действията на Юруков са в интерес на кръгове, които искат да унищожат СДС.
Като цяло конфликтът мотивира най-твърдото ядро от привърженици на партията, но разколебава по-широката периферия от десни избиратели, за които въпросите за бъдещото управление на страната и идеите за преодоляване на кризата са далеч по-важни от вътрешно-партийните спорове. Изключително разочароващ за хората е и фактът, че независимият по дефиниция съд, случайно или не, изглежда в ролята на страна, а не на арбитър по този конфликт.
Геновева Петрова
Казусът с регистрацията на новото ръководство на СДС се превърна в абсурдна съдебна сага. Ако не се случваше непосредствено преди изборите, фактът, че в продължение на четири месеца делото за регистрация на новото ръководство на СДС не успява да намери решение, сам по себе си вероятно не би предизвикал толкова силен интерес. Поради предизборната ситуация обаче казусът придобива висока обществена значимост и надхвърля рамките на съдебната зала поради две ключови причини:
• За пореден път той поставя на преден план един от проблемите, за които България е силно критикувана от Брюксел - въпросът за обективността в действията на съдебната система.
• Сериозните политически последици, произтекли от една, на пръв поглед рутинна съдебна процедура.
Правните аргументи и политически коментари от последните седмици предизвикват поляризация в общественото мнение за работата на съда по този конкретен случай. 24% от пълнолетните жители на страната приемат, че пречките пред регистрацията на новото ръководство на СДС са от чисто юридически характер срещу 39%, които са на мнение, че Софийски градски съд я бави под въздействието на политически натиск. По този въпрос силно сблъскват позициите си симпатизантите на отделните партии. Доверие в съда имат най-вече избирателите на БСП (46%), а съмнение в обективността му изпитват мнозинството от привържениците на СДС (58%), ДСБ (61%), ГЕРБ (49%).
Значителен е и делът (37%) на хората, които поради незапознатост с казуса се въздържат да оценят действията на СГС. Сред тях най-ярко се открояват симпатизантите на ДПС (73%) и негласуващите (53%).
Независимо от политическите предпочитания и степента на информираност, обществото е безкомпромисно към съда когато става въпрос за продължителността на делото и начина, по който трябва да се постъпи. 66% са категорични, че четири месеца е неприемливо дълъг срок, за да се извърши една регистрация – мнение, което се споделя включително от привържениците на политическите опоненти на СДС. Давайки си сметка за политическите последствия от бавенето на казуса, хората очакват от Софийски градски съд максимално бързи действия.
Сред избирателите, които споделят най-настойчиво това мнение се открояват симпатизантите на СДС. Конфликтът между Мартин Димитров и Пламен Юруков се отразява най-сериозно именно върху тяхната мотивация за участие в изборите. Въпросът, който ги разочарова не е толкова дали СДС ще участва в изборите самостоятелно или в коалиция с ДСБ. Въпреки резервите към отделни представители на коалиционните партньори, мнозинството от привържениците на СДС одобряват идеята за дясното обединение. По-сериозният проблем за тях са поредните вътрешно-партийни спорове и взаимни обвинения в опити за съсипване на СДС. Мнозинството от привържениците на синята партия имат еднозначна позиция по конфликта: 68% смятат, че лидерът, който действа в техен интерес е Мартин Димитров. Същевременно, всеки втори е на мнение, че действията на Юруков са в интерес на кръгове, които искат да унищожат СДС.
Като цяло конфликтът мотивира най-твърдото ядро от привърженици на партията, но разколебава по-широката периферия от десни избиратели, за които въпросите за бъдещото управление на страната и идеите за преодоляване на кризата са далеч по-важни от вътрешно-партийните спорове. Изключително разочароващ за хората е и фактът, че независимият по дефиниция съд, случайно или не, изглежда в ролята на страна, а не на арбитър по този конфликт.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 14 - 19 май 2009 сред 1034 души по поръчка на вестник „Дневник”.