Правосъдие за лична употреба
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
В общественото мнение за работата на съдебната система има едно изначално подозрение, че всяко забавяне на съдебно дело най-вероятно е свързано с корупция, политически или икономически натиск (в най-широк смисъл). И за съжаление съдебната система дава достатъчно поводи за подобни обществени нагласи. Последният – продължаващата вече четири месеца сага с регистрацията в промените на ръководството на СДС. Скриването зад съдебни процедури обаче, не успява да маскира тенденциозността на многократното отлагане на делото.
Едно от най-тежките подозрения в „зависимост” на съдебната система е широко споделеното мнение, че съдиите обръщат твърде много внимание дали управляващите ще бъдат доволни от техните постановления (78%:14%). Мнозинството от българите смятат, че съдиите спазват закона в по-малка степен от обикновените хора, защото знаят как да го заобикалят (60%:18%). Делото за регистрацията на СДС се вписва напълно в тези обществени оценки за работата на съда.
Широката общественост е убедена, че в държавата има достатъчно ресурси, за да могат органите на съдебната власт да вършат добре своята работа, но е доста разколебана по отношение на справедливостта на решенията (според 75% решенията са по-скоро несправедливи) и независимостта на органите на съдебната власт, особено когато става въпрос за дела от значим обществен интерес.
Конфликтиращи отношения има и ще има много, в много обществени сфери. Ролята на съда е да урегулира тези конфликти по възможно най-справедлив начин, като не проявява пристрастия нито с действията, нито с бездействията си..
Използването на органите на съдебната система за лични или политически цели не просто уронва техния престиж, а разклаща едни от базовите предпоставки на демократичното общество-правовия ред, господство на закона и равенство на всички пред закона. И противно на привидните ползи в краткосрочен план, тази тенденция няма как да не окаже силно негативен ефект върху партиите, дръзнали по безпрецедентен начин да „приватизират” съдебната система. Защото, дори и гражданите да не могат да сменят съдиите и прокурорите, могат да сменят политиците.
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
В общественото мнение за работата на съдебната система има едно изначално подозрение, че всяко забавяне на съдебно дело най-вероятно е свързано с корупция, политически или икономически натиск (в най-широк смисъл). И за съжаление съдебната система дава достатъчно поводи за подобни обществени нагласи. Последният – продължаващата вече четири месеца сага с регистрацията в промените на ръководството на СДС. Скриването зад съдебни процедури обаче, не успява да маскира тенденциозността на многократното отлагане на делото.
Едно от най-тежките подозрения в „зависимост” на съдебната система е широко споделеното мнение, че съдиите обръщат твърде много внимание дали управляващите ще бъдат доволни от техните постановления (78%:14%). Мнозинството от българите смятат, че съдиите спазват закона в по-малка степен от обикновените хора, защото знаят как да го заобикалят (60%:18%). Делото за регистрацията на СДС се вписва напълно в тези обществени оценки за работата на съда.
Широката общественост е убедена, че в държавата има достатъчно ресурси, за да могат органите на съдебната власт да вършат добре своята работа, но е доста разколебана по отношение на справедливостта на решенията (според 75% решенията са по-скоро несправедливи) и независимостта на органите на съдебната власт, особено когато става въпрос за дела от значим обществен интерес.
Конфликтиращи отношения има и ще има много, в много обществени сфери. Ролята на съда е да урегулира тези конфликти по възможно най-справедлив начин, като не проявява пристрастия нито с действията, нито с бездействията си..
Използването на органите на съдебната система за лични или политически цели не просто уронва техния престиж, а разклаща едни от базовите предпоставки на демократичното общество-правовия ред, господство на закона и равенство на всички пред закона. И противно на привидните ползи в краткосрочен план, тази тенденция няма как да не окаже силно негативен ефект върху партиите, дръзнали по безпрецедентен начин да „приватизират” съдебната система. Защото, дори и гражданите да не могат да сменят съдиите и прокурорите, могат да сменят политиците.
* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал сред 1018 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю по домовете.