Cyber spy / Кибер шпиони
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Тайната на кореспонденцията е едно от тринадесетте права и свободи, заложени в Европейската конвенция за правата на човека, но то не е безусловно. Съгласно Конвенцията за правата на човека и съгласно българските закони това право може да бъде ограничавано, ако това е в интерес на националната и обществената сигурност или при предотвратяване на престъпления, за защита на здравето, морала или правата и свободите на другите.
Мине се не мине една година и България бива разтърсена от подслушвателни скандали – последният дори включваше подслушвани журналисти. Подобни скандали карат мнозинството от българите да смятат, че подслушването в много от случаите не е с цел ефективна борба с престъпността, а с цел трупане на информация, която да бъде използвана за политическа или друга разправа. Любопитен е фактът, че едни от най-резервираните към законодателна промяна, която да разрешава проследяване на електронната кореспонденция са именно посетителите на сайтове на социално-политическа тематика.
Поради страховете от нерегламентирано използване на събраната с разузнавателни средства информация, широката общественост проявява силна чувствителност по темата за проследяване на електронната кореспонденция. 43% от всички пълнолетни българи напълно не одобряват МВР да следи разговорите в популярни интернет чатове и електронна поща, 18% я одобряват частично, а едва 10% одобряват напълно подобна промяна. Прави впечатление, че тази тема все още не е довела до ясно оформена позиция за близо една трета - 29% нямат мнение дали подкрепят или не обсъжданите промени в закона.
Оказва се, че интернет потребителите у нас са по-склонни да приемат проследяване на електронната поща и разговорите в популярни интернет чатове като Skype и ICQ, отколкото хората, които не използват глобалната мрежа. Подобна позиция до голяма степен се дължи и на развлекателния характер, който има интернет потреблението в България. Доколкото го има, одобрението за проследяване на електронна поща и интернет чатове е при условие, че МВР знае само между кого е кореспонденцията, но не и какво е нейното съдържание. На това мнение са 28% от интервюираните интернет потребители и 12% от хората, които не използват интернет.
И ако има една ключова дума в аргументите „за” и „против” следенето в интернет то тя е „КОНТРОЛ” – кой ще упражнява контрола върху кибер проследяването е от първостепенно значение за защита правата и свободите на гражданите.
* Данните са от национално представително проучване, проведено в периода 15-30 Март 2009 г. от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал. Интервюирани са по домовете 1013 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю.