По-слабият интерес към евровота скъсява дистанцията между ГЕРБ и БСП
Геновева Петрова
След като в началото на март парламентът окончателно отхвърли предложението за избори „2 в 1”, основните политически сили започнаха същинската подготовка за изборната надпревара. Активизира се процесът по сформиране на нови коалиции, изостри се тонът между главните опоненти, увеличи се медийното присъствие както на ключови, така и на по-периферни политици.
Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен в периода 9 – 18 март очертава две ключови електорални тенденции:
• Слаб интерес и ниска мобилизация за участие в евроизборите, което води до промени в тежестта на основните политически сили.
• По-силна мотивация не сред най-проевропейски ориентираните избиратели, а сред привържениците на партиите с твърди ядра (БСП, ДПС и Атака), което допълнително засилва техните позиции
Повишеният политически тон между ГЕРБ и БСП е вече позната от последните месеци практика и вероятно ще се изостри допълнително в оставащия до изборите период. За момента той има по-скоро негативен ефект за ГЕРБ. Оставането на равнище “размяна на реплики с управляващите”, в комбинация с неубедителното му представяне в местната власт разколебават общественото доверие в партията и неформалния лидер Бойко Борисов. ГЕРБ запазва електорален потенциал от 20% - 22%, но той е недостатъчен, за да преодолее проблема с неустойчивостта на подкрепата и рисковете пред формирането на стабилно парламентарно мнозинство.
Обратно, тактиката на взаимни нападки носи, макар и частични, ползи за социалистите. Благодарение на устойчивия “червен” електорат, подкрепата за БСП, правителството и Станишев се консолидира срещу общия противник. Въпреки разочарованието от управлението, най-твърдолинейните леви избиратели от малките населени места, възрастните поколения и хората с относително нисък материален статус продължават да подкрепят БСП.
Предизборната коалиция между СДС и ДСБ поражда начален ентусиазъм у отдавна очакващите обединение десни избиратели. Самостоятелно ДСБ и СДС се колебаят между 1% и 3%, но още с оповестяването си коалицията събира потенциал от 5% до 5.5% от общия брой избиратели в страната. В каква посока ще се развие подкрепата за обединеното дясно зависи от отговора, който те дадат на ключовите въпроси - „ще се преодолеят ли персоналните спорове между партийните активисти в името на консолидиране на десните избиратели” и „в каква посока ще се развие коалицията в периода до изборите”.
За разлика от движенията в дясно-център, Атака определено печели електорални позитиви. Чрез активността си в страната националистите избягват каквато и да е форма на сблъсък с опонентите си и остават незасегнати от политическото напрежение в столицата. Същевременно, ранно започналата обиколка по места прави Атака една от най-силно разпознаваемите от избирателите партия. 55% на сто от пълнолетните жители на страната заявяват, че през последния месец са виждали проява на формацията. Публичната популярност на Атака е съизмерима единствено с ГЕРБ и е значително по-висока от тази на останалите претенденти за място в европейския и национален парламенти. Електоралният потенциал на Атака нараства до около 8% през последния месец, но по-важното предимство за националистите е в консолидацията на привържениците им.
Подобна активност през последните месеци проявява и независимият депутат Яне Янев. На този етап това носи не партийна, а чисто лична популярност на народния представител, предимно сред по-радикално настроените избиратели от малките населени места. Макар да остава значително зад лидерите на партиите с по-устойчиви кръгове от симпатизанти, през последния месец Яне Янев намира място сред десетте политически личности, които хората възприемат като способни да се справят с проблемите на страната. Личната популярност на Янев обаче все още е лишена от преки електорални дивиденти за председателстваната от него партия, която през март се ползва с подкрепа под 1% от общия брой избиратели.
Както и в края на 2008г., в дневния ред на избирателите, националните приоритети доминират силно над европейските. Българските граждани отдават по-голяма значимост на изборите за национален парламент пред евровота и респективно, са по-силно мотивирани да гласуват в изборите за Народно Събрание. Това поражда макар и малки на пръв поглед, но със съществени последствия, движения в електоралната подкрепа за партиите.
Готовността за участие в евроизборите, подобно на тези през 2007г., е изключително ниска – около 30 на сто, което сближава силно позициите на основните конкуренти. Неустойчивостта в подкрепата за ГЕРБ и мотивацията на твърдите партийни ядра намаляват разликата между преките съперници ГЕРБ и БСП от 8% в националните до 5% в евроизборите.
Подкрепата за Атака и ДПС е твърде устойчива и на практика пост електоралните им позиции ще зависят силно от избирателната активност: ако е ниска Атака и ДПС ще спечелят, а ако е по-висока – тежестта им ще е по-малка.
Като цяло, десните избиратели са едни от силно заинтересованите от европейските въпроси, но все още не и от участие на евроизборите. Непосредствено след обявяване на коалицията СДС-ДСБ, бариерата за Националния парламент е преодоляна, но не и тази за Европейския. От друга страна, дори и участието на новата коалиция в бъдещия парламент да се приеме като почти сигурно, все още твърде неясна при сегашната електорална подкрепа за ГЕРБ и десните, остава възможността за сформиране на парламентарно мнозинство.
НДСВ е единствената партия, чиито позиции за евровота са по-добри от тези за националните избори. И в двата случая обаче жълтите са изправени пред сериозното предизвикателство да увеличат потенциала си до равнище, което ще им осигури спокойствие, че ще преминат изборната бариера.
За разлика от от НДСВ, привържениците на Движение „Напред” акцентират повече на националните избори. Сформираната около ВМРО и ЛИДЕР коалиция има повече шансове за представителство в Народното събрание, отколкото в Европарламента.
Макар да са различни като цел, технология и период на провеждане, двата избора ще влияят пряко едни върху други. Ако в резултат на ниската избирателна активност водещите партии постигнат близки резултати на евровота, това може допълнително да мобилизира твърдите леви симпатизанти за националния вот и обратното, да разколебае не толкова лоялния електорат на ГЕРБ. При такъв сценарий не е изключено двете партии да се окажат с по-малка от прогнозираната дистанция помежду им, а стабилността на следващото управление – силно проблематична.
.gif)
.gif)
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 9 – 18 март 2009 г., сред 1015 души по поръчка на вестник „Дневник”.