Кризисните събития разколебават електоралните нагласи
Геновева Петрова
Две ключови тенденции доминират началото на 2009 за българските граждани:
• Поредицата от кризисни събития, с които започна настоящата година.
• Задълбочаващото се разочарование от управлението на страната.
Още преди седем месеца доверието в правителството се стопи до минималните граници между 8% и 10%, поради което събитията от януари не повлияват номиналната стойност на рейтинга му. В началото на февруари той остава 9%, а отрицателните оценки за дейността на кабинета се покачват леко от 54% на 56%. Това обаче съвсем не означава, че кризисните ситуации не се отразяват на обществените нагласи. Напротив, разочарованието от управлението се задълбочава, намирайки израз в подчертано висока критика към съответните ресорни министри:
• Газовата криза скова значителна част от икономиката и населението на страната и в резултат индексът за дейността на енергийния министър Петър Димитров достигна рекордна за него отрицателна стойност (-16.2 пункта).
• „Силовият” подход на полицията по време на гражданските протести и в отношението към задържани в районните управления носи своеобразен отрицателен рекорд (-8.5 пункта) и за вътрешния министър Михаил Миков.
• Озадачаващите за много граждани „разкрития” за състава на произвежданите у нас млечни продукти предизвикват остра критика и към дейността на земеделския министър Валери Цветанов (-10.2 пункта).
• Проблемите в сферата на здравеопазването засилват неудовлетвореността от работата на здравния министър Евгений Желев до -11.5 пункта, още преди взаимните обвинения в корупция между заместника му и Търговска лига да добият публичност.
Едновременното наслагване на негативни за управлението събития и на критични обществени нагласи би трябвало, в идеалния вариант да предизвика нарастваща подкрепа за неговите политически опоненти. С неубедителното си представяне обаче опозицията все още не успява да мотивира разочарованите избиратели, а електоралният й потенциал е съпътстван от значителна за мащабите му неустойчивост.
През първите месеци на годината, в която ще се проведат изборите за европейски и за национален парламент, нагласата за отказ от гласуване остава по-ясно изразена, отколкото подкрепата за водещите опозиционни партии. Намерение да не се явят на изборите заявяват около 40 на сто от пълнолетните жители на страната. Това не са само традиционно негласуващите през последните години избиратели в лошо социално и материално положение. Все по-силно колебание проявяват и представители на икономически активните социални слоеве в София и големите градове, хора с добра работа, високи доходи и добър социален статус.
Разочарованието на икономически слабите социални слоеве води до най-съществена ерозия в подкрепата за БСП, която през последния месец продължава да губи доверието на симпатизантите си, а електоралният й потенциал спада на 14.9% от общия брой избиратели. Най-съществен отлив е налице в малките населени места. В градовете това носи позитиви за ГЕРБ, а в селата – за ДПС.
Политическите колебания на икономически активните избиратели обаче възпретятства изграждането на устойчива електорална база за опозицията. Подкрепата за всяка от дясно-центристките партии е твърде неустойчива и силно влияеща се от ситуативни фактори. ГЕРБ продължава да държи лидерска позиция с потенциал от 21 на сто, но публичното поведение на неформалния й лидер води до отлив на доверие. След изявленията от Чикаго, делът на отрицателните оценки за партията за първи път започва да надвишава положителните (34%:31%), а одобрението за Бойко Борисов спада от 41% до 39%. Противоречивото отношение на избирателите към ГЕРБ е една от основните пречки пред формирането на устойчив електорат и крие висок риск от непрогнозируемо поведение от тяхна страна в реална изборна ситуация.
Избирането на Мартин Димитров за лидер на СДС дава положителен заряд на синята партия. С подкрепа от 2.2% в началото на февруари тя е една от малкото, които бележат по-значимо подобрение на електоралните си позиции, които обаче тепърва трябва да бъдат утвърждавани и евентуално разширявани. Обратно, вътрешнопартийните противоречия, довели до напускане на депутати, имат неблагоприятен ефект за ДСБ. Доверието в партията и лидера й Иван Костов бележи спад, а потенциалът на тъмносините към днешна дата е свит до 1% от общия брой избиратели.
1.9% от избирателите са готови да дадат подкрепата си за Движение „Напред”. Коалицията между ВМРО, ЛИДЕР, ЗНС и Гергьовден е един от малкото политически субекти, които успяват да не загубят привърженици в общата криза. Същественото предизвикателство пред тях остава придвижването „напред” в електоралната надпревара.
С неустойчивост се отличава и подкрепата за НДСВ. През последната половин година потенциалът на жълтата партия се колебае под и над 2 на сто от пълнолетните жителите на страната. Често променящите се позиции на партията по актуални политически въпроси разклаща ориентирите на избирателите. В резултат, към февруари НДСВ получава подкрепата на 1.9%.
Неповлияна от цялостната динамика остава подкрепата за ДПС и Атака. Както и през последните месеци, двете партии имат близък по обем потенциал, който за момента ги прави другите двама сигурни представители в новия парламент, освен ГЕРБ и БСП. ДПС получава традиционните си 6.9%, а Атака – 6.4%.
Така, въпреки наситената с кризисно-скандални събития политическа обстановка, общата електорална картина запазва познатите от по-рано акценти: сигурни четири партии в парламента и неясни шансове за по-малките формации. Зад привидната застиналост на електоралните предпочитания обаче се оформя тенденция към демотивация на избирателите, която рискува ограничаване на избирателната активност, а оттам и отваряне на шансове за непредвидени играчи и неочаквани изборни резултати.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 30 януари – 13 февруари 2009 г., сред 1021 души по поръчка на вестник „Дневник”.