Трудна (нова) година
Класацията за събитие на 2008 подсказва наличие на значими обществени напрежения, които ще се пренесат и в новата 2009 година
Станислав Стоянов
Алфа Рисърч
За първи път от няколко години насам общественото мнение за отминаващата година не е белязано от трагично събитие или показни убийства. И не защото такива липсват или сме станали по-уредено и сигурно място за живеене. А защото обществените вълнения (по-удачно би било да ги наречем страхове) са концентрирани в друга посока. Към рекордната за последните няколко години инфлация. И към международната финансова криза, която очевидно върви и към България – ако се съди по опасенията на интервюираните пълнолетни българи.
Едва на трето място идва пожара във влака София – Кардам, но дори и това събитие е пречупено през призмата на неадекватните реакции на управляващите в онзи момент, а не остава само в полето на човешките трагедии. От тук насетне, като определящи за отношението на българина към политиката във вътрешен и в международен план, се подреждат три събития изцяло свързани с неадекватното поведение и несвършената работа на управляващите. Трите събития имат почти еднаква значимост за общественото мнение. Първото е свързано със скандалите за корупция и злоупотреби в управлението, разкритията за връзки на властта с организираната престъпност. Втори са критиките на ЕК към страната и спирането на парите по предприсъединителните програми на ЕС. И непосредствено след това, съвсем логично идват протестите на различни професионални и социални групи, с каквито годината изобилстваше. И някои от които дори принудиха Парламента да се разпусне предсрочно на 19 декември.
И въпреки, че с този свой ход на 19 декември законодателите успяха да избегнат сблъсъка с оценката на избирателите си, няма никакви гаранции, че ще имат същия успех и през предстоящата година. Защото е очевидно, че обществените тревоги свързани с икономическата криза, успоредно с негативните оценки идващи отвън и съчетано с изобилието на информация за всякакви злоупотреби, ескалират недоволството и напрежението в различни социални групи. И новата година може да се окаже обещаваща кълбо от политически емоции.
Дори подреждането в събитията на 2008 година подсказва подобен развой. Първо – споменатите вече приоритети на общественото мнение до тук. Можем само да добавим щрих: ако инфлацията от месеци е проблем за повечето социални групи в страната, то международната финансова криза все още представлява значим проблем предимно за активните прослойки и жителите на столица и областни центрове, т.е. - тепърва предстои да „зарази” и малките населени места. На второ място – прави силно впечатление, че всякакви външнополитически събития (с изключение на финансовата криза) остават извън полезрението на българина. Не само обявяването независимостта на Косово или войната в Грузия, но дори избирането на Барак Обама за президент на САЩ (натоварено иначе с огромни очаквания за промяна в международната политика) остава назад в класацията. И на трето, но не по значение място – очевиден знак, че трупаното напрежение съвсем не е освободено, е оставането на заден план на две значими вътрешнополитически събития, които би трябвало да са допринесли именно за подобно „разтоварване” на напрежение. Първото са промените в кабинета и най-вече трудната оставка на ключов член на правителството, какъвто бе Румен Петков – едва 18% са впечатлени от нея. И второто - подписката на опозицията (СДС, ОДС, ГЕРБ) за уволнение на правителството, посочена като важен факт от едва една пета от интервюираните българи.
Така цялата подредба на събитията от отиващата си година подсказва, че е налице една взривоопасна смес от напрежения и страхове, които ще направят новата 2009 година особено трудна за тройната коалиция.
* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 6 – 12 декември 2008г., сред 1035 души по поръчка на вестник „Дневник”.