Избори под знака на икономическа криза и финансови санкции от Брюксел
Геновева Петрова
Алфа Рисърч
В политически план 2009 година е важна с предстоящите два избора – за членове на европейския и националния парламент. Партиите стартираха неофициално кампанията още в средата на 2008-ма, но сред избирателите те предизвикват по-нисък интерес в сравнение с конкретни икономически и политически проблеми.
Огромното мнозинство от българските граждани смятат, че развитието на страната през 2009 г. ще бъде повлияно в най-голяма степен от международната финансова криза (81%) и спирането на средствата по европейските програми (77%). Което говори, че както европейските, така и парламентарните избори също ще преминат под въздействието на кризата и спрените плащания. Притесненията за последиците от икономическата криза предизвикват масово недоволство от управлението, което още през втората половина на 2008 г. намери израз в протестите на редица професионални и социални групи. Въпреки това обаче за момента нито опозицията, нито управляващите печелят доверието на обществото да се справят с икономическите проблеми.
Равносметката в края на всяка от последните три календарни години се открояваше с по-голям оптимизъм за предстоящата в сравнение с отминаващата година и по-оптимистични очаквания за развитието на страната, отколкото за подобряване на личния материален статус. През декември 2008 г. обаче за първи път е налице съществена промяна в тези тенденции. Вместо оптимизъм обществените нагласи за предстоящата година се открояват със силна поляризация между очакването, че тя ще бъде по-добра (33%), същата (34%) или по-лоша (32%). Същевременно, прогнозите за личното материално положение са, макар и малко, по-оптимистични от тези за общото икономическо състояние.
Годината започва с умерени притеснения за собственото финансово състояние. 30 на сто, предимно ниско статусни социални групи, изразяват по-значителен песимизъм. Други 30%, най-вече хора в по-добро материално положение имат усещане за по-стабилни позиции към момента и са оптимисти, че 2009 г. ще им донесе допълнително подобрение в личен план.
Икономическите последици от международната криза и политическият ефект от спрените евро средства, обаче, предизвикват доминиращ песимизъм за развитието на макро равнище. Всеки втори е на мнение, че положението се е влошило още през 2008 г., а 35%, че тенденцията ще продължи и през 2009г.
Санкциите от страна на Европейската комисия предизвикват поляризирано отношение към Брюксел (и дори сплотяват привържениците на управляващата коалиция с тезата за „двойния стандарт”), което обаче не компенсира недоверието и критиката към дейността на българските власти. В резултат, през последните дванадесет месеца очакванията за по-добра следваща година спадат от 42% до 33%.
Нагласите на твърдите партийни електорати са до голяма степен оформени и ако до изборите не се случи нещо извънредно ще се запазят в настоящата си рамка. Наложените от Брюксел санкции въздействат мотивиращо за десните партии, които виждат в това шанс за мобилизация на разочарованите от управлението. В ляво, социалистите плавно успяват да убедят симпатизантите си в тезата за прилаган от Комисията „двоен стандарт”, което, макар и частично, сплотява партийния вот. Проблемът пред партиите обаче е, че твърдите партийни ядра са силно ограничени като обем и респективно – недостатъчни за изразителна изборна победа.
Изходът и от двата избора е в ръцете на колебаещите се около 20 на сто избиратели, които приемат и европейските, и парламентарните избори като важни за развитието на страната и същевременно изразяват загриженост за последиците от икономическата криза и спирането на финансирането по ФАР. Те обаче все още не виждат приемлива алтернатива в лицето на нито една партия. В мнозинството си имат дясно-центристка ориентация, но предпочитанията им към момента са фрагментирани между множеството играчи от тази част на политическия спектър.
Тяхната нагласа възпроизвежда общата поляризация в очакванията за предстоящата година: неяснота в каква посока ще се развие икономическата ситуация и притеснение, че ще се стигне до влошаване на общото състояние. Като се има предвид желанието им за участие в изборите, партията или коалицията, която успее да спечели доверието на тази не малка част от обществото има шанс да влезе в следващото управление, което ще бъде изправено пред непосредствените предизвикателства да преодолее последиците от кризата и да възстанови загубеното доверие на Брюксел.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция „Алфа Рисърч” през периода 6 – 12 декември 2008г., сред 1035 души по поръчка на вестник „Дневник”.