БЪЛГАРИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Националното представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч е възложено от Министъра по европейските въпроси и е проведено в периода 1 - 10 декември 2008г. сред 1250 души, подбрани по метода на квота и анкетирани по домовете чрез пряко стандартизирано интервю.
Нагласи към ЕС в края на втората година от членството
В края на втората година от членството на България в ЕС, подкрепата за европейската интеграция на страната ни остава сравнително висока. 47% от анкетираните са положително настроени, 14% са против членството. От средата на 2008 обаче се наблюдава известен спад в категоричната подкрепа, за сметка на едно по-неутрално и дистанцирано отношение. Най-сериозен е този спад сред жителите на малките градове и селата, пенсионерите, хората с ниско образование и доходи.
Това са и групите, които в най-голяма степен смятат, че са загубили от членството, като техният дял леко нараства през годината. Три четвърти от българите не смятат, че до момента членството в ЕС е оказало по-съществено влияние върху живота им. Ако през първата година отсъствието на преки видими ефекти все още не беше повод за скептицизъм, то през втората разочарованието от липсата на промени и резултати се усилва. 28 на сто твърдят, че в края на 2008г. в страната се забелязват подобрения, за 33% промяна няма, а според 38% е налице дори влошаване. Още по-категорични са обобщаващите оценки в отговор на въпроса “Допринесе ли членството в ЕС за подобряване на ситуацията в страната?” 10 на сто, основно жители на големите градски центрове, с висока квалификация и с по-високи доходи, са на мнение, че членството е допринесло за позитивни промени. Мнението на останалите се разделя на две равни части – според 45% то е допринесло само в известна степен, а според други 45% - изобщо не е допринесло за подобряване на живота в страната.
Ефекти от членството върху отделните социални групи и сфери
В тази връзка един от сериозните рискове, които изследването идентифицира, е еврочленството да започне да бъде възприемано като приватизирано от политиците и съмнителни кръгове за лична употреба и облага. 52% от хората са на мнение, че засега от интеграцията най-много печелят политиците, а според 40% - мошениците и корумпираните. Наред с този негативен образ, общественото мнение отчита нарасналите шансове и на някои други групи, които обаче поставя по-назад в класацията. За 38.5% от европейското членство печелят младите, за 23% - добре квалифицираните работници и служители, за 21% - бизнеса. На последно място в класацията са поставени фермерите (4%), което обяснява и защо сред тях са най-силно разпространени евроскпетичните настроения.
Като цяло ефектите от членството върху отделните обществени сфери вътре в страната се оценяват като все още твърде скромни. 81% не виждат подобрение в работата на съдебната система, 76% - в борбата с корупцията. Според 74% еврочленството не е подпомогнало развитието на селското стопанство, според 73% - борбата срещу престъпността, за 72% - няма подобрение в инфраструктурата. Преди две години, едни от най-силните очаквания на обществото бяха България да придобие европейски облик, а социално-икономическата среда да започне да се променя по правилата, стандартите и моделите на европейските страни. Две години по-късно, основните позитиви от членството общественото мнение вижда в отварянето ни към Европа – осигуряване на повече възможности за пътуване (77%), по-добри шансове за работа в чужбина (72%) и по-големи възможности за обучение в европейски университети (70%). Позитивното отношение към ЕС до голяма степен се дължи на хората, които виждат нараснали лични шансове да се възползват в една или друга степен от тези три направления – пътуване, работа, обучение. Промяната вътре в страната обаче – както като модернизация на средата, така и като налагане на европейски стандарти и правила в отделните сфери, според преобладаващата част от анкетираните, не се е състояла. Затова и сред хората, които са разчитали да усетят ефекта от членството вътре в страната, еврооптимизмът започва да спада.
Критиките от Брюксел и проявите на евроскептицизма
Липсата на видими позитивни промени и то в сфери, към които общественото мнение е особено чувствително (корупция, престъпност, съдебна система, инфраструктура, селско стопанство) определя високата подкрепа за тезата, че критиките от страна на Брюксел през последния месец са справедливи (76%). Това мнение доминира сред всички социални групи, вкл. и сред симпатизантите на управляващата коалиция. Според 20 на сто критиките не са справедливи, като в най-висока степен това становище се споделя от електората на ДПС.
По другия горещо дискутиран въпрос, този за т.нар. „двойни стандарти”, по-голямата част от анкетираните (57%) застъпва тезата, че ЕК „прилага правилата еднакво към всички и отнемането на парите по ФАР е било заради нередности в самите агенции”. Лансираната теза, че “ЕК прилага двоен стандарт в отношението си към България” успява да катализира обаче латентните евроскептични настроения и да събере не малък дял, 37 на сто привърженици. Самото това реанимиране и евентуално експлоатиране на евроскептицизма в чисто политически контекст, не бива да се подценява.
Понастоящем тезата е най-близка на електората на БСП, сред който становището за наличието на двоен стандарт е доминиращо (57%:39%). Земеделските стопани, както и заемащите висши ръководни позиции също не са чужди на тази позиция (52%:48%). Ако тази тенденция се запази, България може да се окаже твърде различна от Европа и по евроскептицизма си. Противно на останалите страни, където той се формира на базата на несъгласие с определени европейски политики (земеделска, фискална, степен на интеграция, избор на комисари и пр.), у нас може да бъде катализиран като реакция срещу усилията да се наложат общи стандарти на компетентност, прозрачност и отговорност.
Като цяло широката общественост е критична към начина на усвояване на евросредствата, но оптимизмът, че в следващите години България ще съумее да се възползва по-добре от тях, леко надделява над песимизма (34%:29%). Според общественото мнение, приоритетните сфери, към които би следвало да се насочат средствата, са – инфраструктура и пътища (63%), селско стопанство (56%), малки и средни предприятия (40%). Около 20 на сто от хората знаят за проекти с европейско финансиране в тяхното населено място. Над две трети обаче не са запознати, дали такива проекти се реализират, или не.
Промените в личен план
Независимо от факта, че мнозинството от българите оценяват като все още много слаби цялостните ефекти от членството, нараства делът на хората, които в личен план започват да се възползват от възможностите, които то предоставя и от различни европейски практики.
В сравнение с 2007г. с около 4 на сто са се увеличили хората, които са пътували в страна-членка на ЕС (от 14% на 18%). От пътувалите, две трети са били на почивка, екскурзия, или при роднини. 12% работят или учат там, а 11% са се възползвали от обмяна на опит, или професионално обучение.
75% одобряват разделното събиране на битовите отпадъци, а всеки четвърти реално ги изхвърля разделно. За онези, които не го правят, това се дължи главно на факта, че населеното им място не е снабдено с контейнери за разделно събиране (44%). Едва 5% не подкрепят тази инициатива.
Близо три четвърти от българите оценяват като важно влизането на страната ни в Шенгенското пространство. Настроенията към въвеждането на еврото обаче са значително по-предпазливи и издават много по-висока степен на неориентираност и страх. 36% го определят като необходимо, 35% са негативно настроени, а 29% нямат мнение.
41% оценяват положително въвеждането на единна тарифа за телефонните разговори по мобилен телефон. 15% са чули за българската инициатива за уеднаквяване на зарядните устройства на мобилните телефони.
Най-голям интерес от европейските дебати през годината са предизвикали тези за световната финансова криза (33%), за цените на хранителните продукти (27%), правата на потребителите (22%) и за селскостопанската политика (19%).
Интерес към функционирането на ЕС и предстоящите евроизбори
В чисто политически аспект българите все още слабо се интересуват от начина, по който функционира ЕС и не се чувстват въвлечени в решаването на общите проблеми на гражданите на Съюза. Едва 6% знаят, че Ирландия отхвърли на референдум този договор и така предизвика една от най-сериозните кризи в ЕС. Още по-малко, 3% са проявили интерес към дебатите по промяната на Лисабонския договор.
Предстоящите догодина европейски избори също оставят българските граждани до голяма степен дистанцирани. 29%, почти толкова, колкото гласуваха на първите за България евроизбори през 2007г. ги определят като „много важни”. Не е по-висок интересът и към българските избраници, които вземат участие в работата на европейските институции. 32% заявяват, че се интересуват от работата на българския еврокомисар, а от работата на българските евродепутати – 27 на сто. Докато в Европа се обсъжда дали прекият избор на председател на ЕК няма да повиши чувството за европейска идентичност, у нас едва 19% са склонни личността на този пост да се определя чрез общоевропейски преки избори.
Въпреки че все още слабо чувства ефектите от европейското членство и че едва сега започва да навлиза в общата европейска проблематика, българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС. 41% не очакват съществени промени, други 40% очакват той да става още по-стабилен и единен. Едва 14%, най-убедените евроскептици, предвиждат мрачно бъдеще за Евросъюза.
ПРЕЗЕНТАЦИЯ
userfiles/file/EU_survey_presentation.pps
СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ