Застига ли кризата и пазара на труда
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Дълги години безработицата в страната беше един от топ проблемите за българското общество. В годините на радикални икономически реформи и свиване на производството той остави своя най-силен отпечатък върху съдбите на последното поколение "строители на социализма" - хора в предпенсионна възраст, жители на малки градове и села, работили преди това в големите индустриалните предприятия, или раздутите администрации. Ситуацията през последните години обаче рязко се промени. Мнозинството от младежите започнаха да излизат на пазара на труда с увереността, че не работодателите, а те имат по-голям избор за това какво, при кого и как да работят. Изследванията показват, че точно в тази група претенциите към заплащане, условия на труд и възможности за развитие рязко нарастват.
Така икономическият ръст и улеснената трудова миграция в страните от ЕС смени ролите. Търсещи се оказаха работодателите, а техният топ проблем - липсата на работна ръка. Недостигът започна да се усеща много силно както по отношение на висококвалифицираните специалисти, така и при по-нискоквалифицирания труд. Дефицитът повишава цената на труда в редица сектори, но увеличението на заплащането остава концентрирано в около една пета от работещото население главно в столицата и няколко големи града на страната, като се отразява в най-голяма степен на ръководния персонал, на хората с добро образование и добра квалификация.
Промяната в пазара на труда води не само до спад на безработицата и повишаване на цената на труда, но и до смяна в характера на работата, която се предлага. Ако само допреди няколко години основните критики на търсещите работа бяха към нискоквалифицирания характер на предлаганите свободни работни места, днес едва 8% се оплакват от това. Двойно по-висок (16%) е делът на хората, според които се търсят работници с по-висока квалификация от тяхната собствена, а тройно повече хора (28%) смятат, че има пазар за места, отговарящи на тяхната квалификация. Тази оценка започва съществено да стимулира трудовата мобилност. Към момента всеки трети работещ българин търси възможност да смени работата си, което е силен сигнал, че заетите също проучват пазара и очакват да се възползват от повишеното търсене. Доколко тези търсения ще се реализират и дали ниската безработица и засилената мобилност ще продължат да оказват инфлационен натиск върху пазара ще зависи обаче от икономическата конюнктура през следващите месеци. Страховете от световната финансова криза и очакванията за икономически застой са водещите фактори, които могат да ограничат и забавят нарастването на доходите, търсенето на работна ръка и трудовата мобилност.
* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Алфа рисърч" сред 1067 пълнолетни българи по поръчка на вестник "Капитал", в периода 1-10 октомври 2008 г.