Цената на газа: истинският скандал за обществото
Геновева Петрова,
Алфа Рисърч
Поредица от скандали със силен криминален елемент доминираха публичното пространство през последния месец. Докато политическият елит се занимава неясно дали с разрешаването или с предизвикването им, отношението на избирателите към него се влияе най-силно не от въпросните „опасни” разкрития, а от увеличената цена на природния газ (57%). Другите два ключови фактора, повлияли върху общественото мнение, са заплахата Европейската комисия да наложи санкции на България заради кризата със софийския боклук (46%) и задържането по обвинение в корупция на висши държавни служители (34%).
Сериозността на проблемите вече месеци наред държи общественото доверие към институции и партии в рамките на едноцифрени стойности, а разминаването между политическия и гражданския дневен ред е причина мнозинството избиратели най-често да определят управлението с думите „ширеща се корупция”, „несправяне с проблемите”, „незаинтересованост от проблемите на хората”. През октомври положителна оценка за дейността на правителството имат едва 9%, а за премиера 19% от пълнолетните жители на страната.
Предвид критичното фокусиране на общественото внимание върху икономическите проблеми силно нараства критиката към министрите на икономиката Петър Димитров и на финансите Пламен Орешарски. Оптимистично успокоителните им изявления относно инфлацията и цените на стоките звучат недостоверно за мнозинството българи, 83% от които са ограничили потреблението си, а една трета твърдят, че не успяват да покрият дори ежедневните си разходи. Мнозинството граждани са притеснени от поредното увеличение в цената на природния газ, рефлектиращо върху цената на редица стоки, като сред тях особено силно се открояват традиционно левите избиратели.
Доминиращото сред обществото мнение за ширеща се корупция, престъпност и най-вече, липсата на ефективно правораздаване, водят до чувствително нарастване на неудовлетвореността от работата на вътрешния министър Михаил Миков, който за пръв път от поемането на поста има отрицателна стойност на индекса за дейността си. В тази връзка, устойчива загуба на доверие вече няколко поредни месеца е налице и в отношението към главния прокурор Борис Велчев.
Само шест от осемнайсетте членове на кабинета имат положителен индекс за дейността си. Тримата водещи са министърът на културата Стефан Данаилов (27.3), вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева (12.3), и министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова (11.1). Макар и в по-малка степен, сред избирателите доминира одобрение за работата на външния министър Ивайло Калфин (7.7), на образователния Даниел Вълчев (4.3) и на военния Николай Цонев (2.3).
Както и месец по-рано, остротата на политическия дебат между управляващи и опозиция мобилизира най-ревностните привърженици на основните партии. Подкрепата за ГЕРБ бележи лек ръст от 1%, достигайки през октомври до 24.5% от общия брой избиратели в страната. Потенциалните гласоподаватели на ГЕРБ обаче са твърде разнородни по своя социално-демографски профил и политически предпочитания, поради което и подкрепата за партията продължава да е неустойчива, а дясното пространство силно фрагментирано:
• През последния месец СДС бележи загуба на електорален потенциал. Скандалите около лидера му Пламен Юруков разколебават сините привърженици, които към октомври спадат на 2.1% от общия брой избиратели.
• Подкрепата за ДСБ (1.6%) и ВМРО (1.1%) към момента също е в рамките на кръга от най-твърдите им симпатизанти.
• Различни варианти на коалиция между десни партии без ГЕРБ събират потенциал от максимум 3 на сто.
Ако позиционираните в тази част на спектъра партии не успеят да намерят приемлива за избирателите формула, рискуват в следващото Народно събрание десните симпатизанти да не бъдат адекватно представени, като този вакуум може да отстъпи място на формации с други политически ориентации.
Аналогична е и ситуацията с политическия център. НДСВ, което към момента се идентифицира най-силно като центристка партия има потенциал от 1.8% от общия брой избиратели – далеч под сегашните му парламентарни позиции. Същевременно, 18 на сто от пълнолетните граждани се самоопределят като центристи. За част от тях приемливата алтернатива е ГЕРБ, за други обаче такава все още липсва.
Разочарованието от управлението на БСП сред собствените й симпатизанти е изключително високо, но острото политическо противопоставяне през последните седмици частично ги консолидира и това позволява на социалистите за момента да запазят позицията си на втора политическа сила с електорален потенциал от 15.7%.
Традиционно консолидирана е и подкрепата за ДПС, за което са склонни да гласуват 6.1% от общия брой избиратели.
Без да е активен участник в последните скандали, Атака е една от партиите, които понасят негатив от ситуацията в електорален план. Подкрепата за националистите спада от 6.1% до 5.2% за последния месец след като част от привържениците й преориентират предпочитанията си към ГЕРБ.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 7 - 15 октомври 2008 сред 1032 души.