Изненада в гръб
Геновева Петрова,
Алфа Рисърч
Бурното начало на новия политически сезон и общите опозиционни действия срещу правителството мобилизират най-твърдите привърженици както в дясно, така и в ляво. Общото неодобрение за дейността на кабинета в началото на септември достига 57 на сто. Въпреки това, електоралният потенциал на опозиционните партии не бележи ръст, а остава на равнището отпреди летните месеци. Организираната от ГЕРБ, ДСБ и СДС подписка „уволнение на правителството” събра за седмица 475 хиляди подписа, което представлява подкрепа от около 8% от общия брой избиратели в страната.
Всичко това логично поставя въпроса – защо тези партии не съумяват да трансформират критиката към властта в достатъчно значим протестен вот? Причини могат да бъдат търсени в различни посоки, но една от ключовите е отношението към т.нар формат „ЕНП”. Докато директният електорален въпрос сочи подкрепа за трите партии по отделно от общо 28 на сто, то евентуално явяване с общи листи събира на този етап 19 на сто избиратели. Това съществено разминаване е ясен индикатор за степента на напрежение и взаимно недоверие на избирателите на всеки един от партньорите в ЕНП към останалите. Констатацията се отнася в най-голяма степен за привържениците на ГЕРБ, над 50 на сто от които имат категорично отрицателно отношение към ДСБ и СДС. Тези избиратели не просто не се ангажират в съвместната подписка, но са склонни да оттеглят и електоралната си подкрепа при общо коалиционно участие на трите партии на предстоящите парламентарни избори.
За разлика от привържениците на ГЕРБ, симпатизантите на ДСБ и СДС са по-склонни да приемат партньорство с Бойко Борисов. Като абсолютен брой противниците на такова обединение тук са по-малко, но степента на категоричност на мненията е твърде висока.
Именно неяснотата в конфигурацията на бъдещата управленска алтернатива обуславя и липсата на ръст в подкрепата за предсрочни парламентарни избори. Вече почти година тя се движи в границите на 34 на сто. По принцип одобрението за предсрочни избори се определя от два фактора – ръст на недоволството от управлението и яснота за бъдещите управляващи. Първият фактор е налице, вторият обаче е с твърде нестабилни и противоречиви контури. ЕНП 2008 не е ОДС 1997г. Преди десет години алтернативата беше ясна, затова и подкрепата за предсрочен вот беше толкова категорична и силна. Днес десните нито са направили своя окончателен избор, нито са единодушни относно характера на бъдещото управление. Затова и опозицията продължава да е изправена пред предизвикателството да трансформира общественото недоволство в реален вот.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено сред 1009 души от агенция Алфа Рисърч през периода 3 – 11 септември 2008 г. по поръчка на вестник „Капитал”.