Предизвикателството пред опозицията: превръщане на недоволството във вот
Геновева Петрова,
Алфа Рисърч
Поредицата от вътрешно-политически скандали през първата половина на годината, критичният доклад на Европейската комисия и спирането на плащанията по европейски програми стопиха общественото доверие в институции и политически партии до равнища, от които то трудно може да бъде възстановено в оставащия до края на мандата период. Най-силно засегнати, разбира се, са управляващите, които влизат в новия политически сезон с рекордно ниско одобрение.
Още през юли положителните оценки за дейността на президента стигнаха непознат за неговия рейтинг долен праг от 45%, а в началото на септември спадат до 43%. Твърдите привърженици на правителството остават свити в рамките на 10%, а на премиера до 21% от пълнолетните жители на страната. Шансовете за промяна в обществените нагласи са минимални като се има предвид, че през последните седмици отношението на избирателите към управляващите се влияе най-силно от негативни за тях събития: спирането на плащанията по европейски програми (62%), разкритията на ОЛАФ за злоупотреби с евросредства от близък спонсор на президента Първанов (43%), земеделските протести (45%).
Общото недоверие към институциите не подминава и отделните членове на кабинета. Най-рязко нараства критиката към земеделския министър Валери Цветанов - в началото на септември индексът за дейността му спада до -8.6 пункта. Продължава високото неодобрение към дейността на други две групи министри. Първата, на отговорните за липсата на адекватни реакции по злоупотребите с еврофондовете: финансовият Пламен Орешарски (-4.4), на околната среда Джевдет Чакъров (-12.4), регионалният Асен Гагаузов (-7.7), транспортният Петър Мутафчиев (-6.2). Втората, на отговорните за негативните социално-икономически тенденции: социалният Емилия Масларова (-24.5), здравният Евгений Желев (-4.7), икономическият Петър Димитров (-6.2) и министърът на извънредните ситуации Емел Етем (-39.4).
Позитивен тренд е налице в оценките за вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, министъра на образованието Даниел Вълчев, на вътрешните работи Михаил Миков, на отбраната Николай Цонев, на администрацията Николай Василев. Наред с министъра на културата Стефан Данаилов, външния Ивайло Калфин и министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, те се позиционират сред малкото членове на кабинета с положителен индекс за дейността си.
Повишеният тон на политическия дебат в началото на месеца мобилизира частично и привържениците, и противниците на основните политически сили. В резултат от втвърдяването на позициите леко нарастват както положителните, така и отрицателните оценки и за управляващите, и за опозицията. Като цяло обаче дистанциите между главните играчи остават непроменени. Ако изборите бяха в началото на септември, шанс за парламентарно представителство щяха да имат четири партии:
• ГЕРБ получава подкрепата на 23.5% от общия брой избиратели в страната, предимно млади, икономически активни слоеве от големите градски центрове.
• БСП запазва позиция на втора политическа сила с електорален потенциал от 15.1%, сред които се открояват по-възрастни избиратели от малките населени места.
• Атака (6.1%) и ДПС (5.8%) имат относително еднакво равнище на електорална подкрепа. Благодарение на високото си равнище на мобилизация и двете са сред партиите с висок потенциал за място в парламента.
• Към момента СДС е в ситуация „с малко под чертата”. 2.9% от общия брой избиратели в страната са готови да гласуват за тях – близък, но все още недостатъчен за влизане в парламента дял.
• Подкрепата за останалите дясно-центристки партии е идентична на предходните месеци: ДСБ (1.5%), НДСВ (1.2%), ВМРО (1.0%).
В обществата с устойчив политически живот, и съответно – с не така фрагментирана партийна структура, кризата в управлението води обикновено до ръст на доверието към опозицията. Отсъствието на тези базови характеристики в политическата реалност на България обаче, превръща критиката към управлението в критика към целия елит, включително и към опозицията. В резултат, въпреки високото недоверие към кабинета, опозиционните протести не срещат желания обществен ентусиазъм. Около една трета от избирателите подкрепят организираната от ГЕРБ, ДСБ и СДС подписка за уволнение на правителството. В същите рамки (34 на сто) вече почти година остава и нагласата за предсрочни избори.
Противоречивите тенденции в обществено-политическите нагласи намират най-ясен израз в мнението на 51% от българските граждани, според които „правителството допуска много грешки, но предсрочни избори само ще влошат ситуацията”. В тези 51% влизат както недоволни от дейността на правителството симпатизанти на партии от управляващата коалиция, така и привърженици на опозицията, силно резервирани към общите действия на т.нар формат „ЕНП”. Нещо повече, съществува твърде пряка връзка между подкрепата за предсрочни избори и ръста на вота за опозиционните партии. Значима промяна на електоралните нагласи не се наблюдава именно защото, мнозина от недоволните не са избрали своята алтернатива. Ако изборът беше категоричен, като през 1997 например, тогава настояването за предсрочен вот би било много по-категорично.
Така, поради дефицита на мобилизиращи гражданския протест политически фактори, общественото недоволство се излива в подкрепа за исканията на отделни професионални слоеве. Над 80 на сто от пълнолетните жители на страната одобряват протестите на фермерите и други браншови представители. Нагласа, споделяна от мнозинството привърженици и на управляващите, и на опозицията.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 3 - 11 септември 2008 сред 1009 души.