Критиките на Европейската комисия в тон с обществените нагласи
Геновева Петрова
Сравнението между критиките в доклада на Европейската комисия и общественото мнение по значимите обществено-политически въпроси показва силно припокриване в няколко основни направления.
Доминираща оценка за ръст на корупцията в страната през последните месеци
Както в доклада на Комисията, така и в общественото мнение категорично преобладава позицията за значителна корупция на високо управленско равнище (70%). Българските граждани са на мнение, че тя достига най-застрашителни размери в съдебната система (66%), митниците (65%), министерства и държавни агенции (62%).
Липсата на ефективно правораздаване е причина не само за критиките на Комисията, но и за висока неудовлетвореност от работата на отделните институции в тази сфера. Съд, прокуратура и следствие се ползват с традиционно ниско обществено доверие от около 22% - 26%, което в рамките на последния месец спада до 16% - 19%. При встъпването си в длъжност главният прокурор се ползваше с одобрението на близо 60% от българските избиратели. През последните три месеца обаче отрицателните оценки за дейността му нарастват с 8 на сто към юли те вече доминират над положителните в съотношение 52%:43%. Доверието в МВР и полицията също ерозира силно още при разкритията от края на март за изтичане на информация и връзки с организираната престъпност, а през юли недоверието е 65%.
Както Европейската комисия, така и гражданите имат категорични очаквания за реални резултати от дейността на правораздавателните институции. Това, според доклада на ЕК означава, че „разследванията на случаи на корупция и организирана престъпност водят до арести, съдебно преследване и, в зависимост от решението на съда, до присъди с разубеждаващ ефект и конфискуване на активи”.
Вместо това, последните месеци бяха наситени със скандални случаи на корупция, конфликт на интереси при възлагане изпълнение на проекти и усвояване на средства от евро фондовете, които провокираха
Силна критика към начина на изразходване на средства от европейските фондове
Финансовата подкрепа от фондовете е в тройката на най-важните за българските избиратели последици от членството на България в Европейския съюз. Поради това преустановяването на плащанията по част от предприсъединителните програми се възприема от обществото като изключително сериозна санкция, а не като напълно нормална трудност за нова страна – членка, както се опитват да ни убедят управляващите. 45% подкрепят наложените от Брюксел финансови санкции, но други 41% смятат, че мярката е прекалено крайна.
За разлика от поляризираното отношение към спирането на плащанията, критиката за работата на пряко отговорните за проблема министри е изключително консолидирана. Финансовият министър Пламен Орешарски, който през първите 2 години от мандата беше в групата на най-добре оценяваните от гражданите членове на кабинета, от 3 месеца трайно зае позиция сред най-неуспешните. Същата негативна тенденция следва и индексът за дейността на другите двама най-критикувани министри - регионалния Асен Гагаузов и транспортния Петър Мутафчиев.
Критиката на ОЛАФ за бездействие срещу злоупотребите с усвояване на средства от спонсорирали кампанията на президента бизнесмени са основание за твърденията, че е налице политически чадър над тях. Безпрецедентния опит на държавния глава да пренесе отговорността върху ОЛАФ, вместо да я потърси от уличените доведоха до нови 4% ерозия в доверието към Георги Първанов през последния месец. Като цяло, положително отношение към президента продължават да имат 60 на сто от българските граждани, но твърдите му поддръжници намаляват до 44% - граница, до която общественото доверие в него не е спадало откакто бе избран за президент през 2001 г.
Негативи от проблемите с усвояването на средствата по европейските програми акумулира и новият вицепремиер Меглена Плугчиева. Индексът за дейността й бележи спад от 2.1 пункта през последния месец.
Отлив на доверие към ключови национални институции
Вълната от обществено недоволство се отразява съществено и върху общото доверие към правителството, министър-председателя Сергей Станишев, политическите партии и лидери.
Дни преди официалното оповестяване на доклада на ЕК, правителството се ползва с общо одобрение от 22% като подобно на президента, твърдите му привърженици се свиват до 8 на сто от пълнолетните жители на страната. Премиерът успява да запази обща подкрепа от 36 на сто, едва половината от които обаче изразяват твърдо одобрение за дейността му.
„Силен отлив” е изразът, което описва най-точно картината на електоралните нагласи от последния месец. Повече или по-малко загуба на електорален потенциал регистрират всички основни политически партии, а делът на заявилите твърдо нежелание да гласуват нараства от 37% до 43%.
Водещи позиции в предпочитанията на избирателите продължава да заема ГЕРБ с 21.7%. Плавното отдръпване на гласоподаватели от БСП през май-юни е последвано от по-силен отлив през юли и в края на месеца подкрепата за социалистите се свива до 13.2% от общия брой избиратели в страната. Намаляването на потенциала на БСП увеличава дистанцията между нея и ГЕРБ до 9 на сто.
Другите две партии, със сигурни шансове да влязат в парламента към днешна дата са ДПС (6.2%) и Атака (6.1%).
НДСВ запазва подкрепата от миналия месец, но както и тогава тя е ограничена до 1.8% от най-силни симпатизанти на партията. Скандалите и взаимните обвинения между опозиционни десни партии също нарушават и без това крехкият им електорален потенциал. Най-засегнат е СДС, чиято подкрепа отново тръгва надолу (2.6%). Подкрепата за ДСБ е в рамките на 1.5%, ВМРО - 1.0%, БНД – 0.3%.
Засилването на отрицателното отношение към институции и партии е индикатор за нарастващото недоверие не просто към отделни политически представители, а към цялостния начин на управление. И Брюксел, и обществото имат пределно ясни очаквания за ефективно работещи правила и механизми, които да регулират обществено-политическия живот в страната и взаимоотношенията с Европейския съюз.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 15 - 19 юли 2008 сред 1023 души.