Политическата апатия на икономически стабилните малцинства
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
В не особено голямата прослойка на четиринайсетте процента най-„богати” българи (с личен месечен доход над 500 лв.) се поместват онези, които гледат с носталгия към СДС и ДСБ, но и такива, които вече не желаят да отидат до урните. Те са реализирали себе си през преходния за България период и демократичните ценности и пазарната икономика ги обединяват силно, но въпреки това са едни от най-пасивните, когато става въпрос за участие в избори. Обсебени са от силна критичност към почти всичко в политическия живот и това в голяма степен възпира почти всеки втори от тях да даде своя глас за някоя от съществуващите политически партии. Очакват нещо „ново”, за да открият своето политическо представителство и подобно на всички останали смятат за много важни справедливата и безпристрастна съдебна система, реда и дисциплината, спазването на закона и правилата и доброто образование, което да изисква високи постижения от учениците.
Те харесват десните партии – ГЕРБ, СДС, ВМРО, ДСБ, но също така са убедени, че каквото и правителство да дойде на власт, в страната нищо няма да се промени.
Въпреки отчетливата и последователна позиция по различни социално-политически въпроси представителите на микро групата „добре живеещи българи” в голямата си част не са готови да отидат до урните.
На другият полюс са хората с нисък доход (под 250 лв. на месец). Те отчетливо заявяват своите електорални предпочитания и било като форма на протест или като лоялност към партията на която симпатизират, почти две трети от тях обичайно отиват до урните. Харесват БСП и ДПС, но също така са склонни в израз на недоволство към актуалната политика да дадат своя глас за ГЕРБ.
За високодоходните е характерен много силен интерес към българския политически живот и вероятно поради по-добрата си информираност те по-лесно се разочароват и отдръпват от него. Ниско доходните групи следят по-малко актуалните политически новини, но използват изборите за да демонстрират своята неудовлетвореност от управлението и най-вече от личния си статус. Така различната мотивация за гласуване много силно влияе върху електоралната картина. Апатията на икономически стабилните групи води до слабост на десните партии. Протестният вот на ниско доходните често носи дивиденти на политическите играчи в центъра и в ляво.
Друг много важен фактор в електоралната надпревара е способността на политическите сили да мобилизират хората, които ги харесват. Някои от българските партии са успели вече да привлекат голяма част от хората, които им симпатизират. Такива са ДПС, ГЕРБ, БСП, които се характеризират с високи нива на електорална ефективност. Обратно, ВМРО, ДСБ, НДСВ и СДС получават одобрението на по-широки групи от обществото в сравнение с обема на собствения си електорат. Различните електорални запаси и динамичният политически живот ни дават основание да не изключваме размествания на електоралната картина в оставащата по-малко от година до изборите.
* Данните са от национално-представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено сред 1087 пълнолетни българи в периода 15-23 Май по поръчка на вестник Капитал.