Регулаторите с кризещи регулации
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Едно от ключовите условия за успешното съществуване на всяка една система е способността й да изгради и поддържа вътрешни механизми на контрол, отчетност и ефективност, да гарантира професионализъм. Отсъствието на такива механизми през последните петнадесет години на прехода в България се усещат в почти всички публични сфери, но особено силно - в правораздавателните и правоохранителните институции.
В първите години от демократичното управление, тези институции трябваше много бързо да регулират много нови и свръх изострени икономически интереси, да реформират собствените си структури, като в същото време бяха натоварени с високи обществени очаквания за бързо и ефективно правораздаване.
Един от съществените дефицити до днес е, че съдебната система и полицията не успяха да създадат в обществото усещане за справедливост и ефективно правораздаване, за независимост и безпристрастност. Поредица от публични скандали и конфликти показват, че тези системи не могат да противостоят на некоректни действия, недобросъвестност, липса на професионализъм и корупция в собствените си среди. Натискът върху съдебната система и полицията от страна на политически и икономически кръгове, или от страна на престъпни групировки са едни от най-сериозните и непреодолими проблеми. Независимо, че „има принципни и отговорни магистрати” наличието на макар и малък кръг от „поръчкови” съдии, прокурори, следователи или полицаи е предпоставка за достатъчно вратички, от които могат да се измъкнат обвиняемите или много от нарушителите на закона да не бъдат изобщо обвинени. Това, от своя страна обезсмисля труда на останалите, намалява мотивацията им и въздейства изключително негативно върху общественото мнение.
Проблемът в цялата тази абсолютна срастналост на власт, правораздавателни и правоохранителни институции и организирана престъпност е, че след краткосрочните „позитиви” на малките или големи корупционни „сделки” негативите рано или късно се връщат като бумеранг върху властта. Обществото има своя малък властови ресурс наречен „избори”. Равносметката: през последните 18 години, нито едно правителство не е било преизбирано, а средната „скорост” на срив в доверието във всеки новосформиран кабинет от последните десет години е между три и пет месеца с тенденция на съкращаване на този период.
* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч сред 1145 по метода на пряко стандартизирано интервю.