И управляващи, и опозиция губят от скандалите
Геновева Петрова
Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 28 март и 2 април 2008 г., очертава следните основни тенденции:
• Изключително високо обществено недоволство от начина, по който се ръководи системата на МВР и конкретно от дейността на вътрешния министър Румен Петков
• Нарастващо неодобрение за работата на правителството
• Загуба на доверие към управляващите партии, но и към основния опозиционен представител ГЕРБ
Ключова характеристика на обществено-политическия живот в страната през март бяха скандалите. В началото на месеца тон дадоха президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам и “трилърът” с двойната самоличност на заместник-външния министър. Напрежението се повиши с убийството на момичето от дома за деца, лишени от родителски грижи в Трън и разкрилите се покрай него проблеми в тези институции. Скандалите в МВР през последните седмици обаче буквално взривиха общественото мнение. Същевременно стана ясно, че Брюксел е категоричен за спирането на плащанията по програми и фондове на Европейския съюз.
Недоволството на хората достигна граници, при които те отказват да възприемат подробности около конкретните събития, но същевременно все по-твърдо и категорично изразяват недоверие към управляващите, към партиите и политическия елит като цяло.
Най-силно в общественото мнение отекна скандалът в МВР. Едва 27 на сто от избирателите са успели да проследят множеството от данни, дискове, арести и обвинения. Всеки втори пълнолетен жител на страната обаче е убеден, че вътрешният министър е знаел за връзките на свои служители с престъпността, а други 44% са на мнение, че самият Румен Петков има такива връзки. Индексът за дейността му бележи рекорден спад от 27.1 пункта, който не е регистриран при нито един от министрите на последните две правителства. В резултат той се позиционира в дъното на класацията на всички министри със стойност „-34.6”. Едва 9% от избирателите са съгласни с отстояваната от Румен Петков теза, че атаките срещу него и подопечното му ведомство са реакция на добре свършена работа по борбата с престъпността. Обратно, 59% (включително 39 на сто от симпатизантите на БСП) са категорични, че той трябва да подаде оставка.
Силно критикувана продължава да бъде дейността на министрите Емел Етем, Емилия Масларова, Радослав Гайдарски, Нихат Кабил. Макар и в по-малка степен, към тази група през март се присъединяват също транспортния министър Петър Мутафчиев и икономическия Петър Димитров. Само за осем от членовете на кабинета баланса в оценката за дейността им е с положителен знак, макар и понякога твърде нисък.
Както цялото правителство, така и премиерът продължават плавно да трупат обществено недоверие. През последния месец неудовлетвореността от работата на кабинета достига 74%. За периода от януари досега той губи подкрепата на 9% от избирателите в страната, а в рамките на целия мандат спадът е повече от 2.5 пъти.
Неодобрението вече трайно преобладава и сред симпатизантите на партиите от управляваща коалиция. Поредицата от публични скандали затвърждават все по-устойчиво мнението, че управлението е съпътствано от силна корупция и множество злоупотреби от страна на висшите държавници. Поради това и най-голяма част от пълнолетните жители на страната (44%) одобряват наложения от Брюксел мораториум върху плащанията по програми и еврофондове, срещу едва 9% подкрепящи тезата, че някой се опитва да натопи България пред Европейския съюз.
Противно на очакванията обаче, лошите новини за управляващите не носят добри новини за опозицията. Недоверието в парламентарно представените десни партии продължава да бъде изключително ниско. Дори и ГЕРБ, който до момента успяваше да извлече позитиви от подобни ситуации, този път губи обществена подкрепа. Неясната, но активна роля на представителя му Ваньо Танов в МВР скандала и липсата на недвусмислена позиция от страна на лидера Бойко Борисов водят до спад в положителните оценки през последния месец: от 57% до 50% за партията и от 61% до 57% за самия Бойко Борисов. Подобна тенденция е налице по отношение на БСП, ДПС и Атака.
Липсата на печеливши от скандалните случаи проличава ясно в електоралните нагласи на избирателите. С най-висок потенциал продължават да бъдат ГЕРБ и БСП, но и двете партии губят средно около 2% електорална подкрепа. Готовност да дадат гласа си за ГЕРБ заявяват 26.1%, а за БСП – 16.5% от общия брой избиратели в страната. Едва половината от бившите гласоподаватели на социалистите са склонни да ги подкрепят отново, което е съизмеримо с най-ниския постиган от БСП изборен резултат през 2001 г.
Към момента ГЕРБ разполага с по-голям брой, но склонни към промяна на предпочитанията привърженици. Колебанието им е предимно между отделните дясно-центристки партии, а около една пета дори имат положително отношение към БСП и/или Атака.
Макар и по-лек, спад в електоралната подкрепа през месеца регистрират ДПС (от 7.1% на 6.1%) и Атака (от 6.1% на 5.4%).
Единствено НДСВ от партиите в управляващата коалиция запазва непроменено електоралното си влияние (2.1%).
Потенциалът на десните продължава да бъде силно свит. Изключение от общата тенденция на отлив през март прави СДС. Подкрепата за сините бележи лек ръст от 2.4% до 3%, но за момента й липсва устойчивост. Готови да дадат гласа си за ДСБ са 1.4%, а за ВМРО 1.1% от общия брой избиратели.
Електоралната картина в края на март е ясен индикатор за доминиращото в обществото усещане за липса на приемлива алтернатива на сегашното управление. Вероятно поради това, въпреки високата неудовлетвореност, избирателите не изразяват толкова силно предпочитание към предсрочни избори, но ясно и недвусмислено поставят въпроса за промени в правителството.
* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 28 март - 3 април 2008 сред 1018 души.