Борбата с корупцията – успешна до доказване на противното
Боряна Димитрова
Алфа Рисърч
Корупция! Отново стана ключовата дума на медиите, седмицата, доклада на Европейската комисия и на готвения вот на недоверие към правителството. Макар и твърде еднозначна като понятие, ако проследим многобройните публикации по темата, ще видим, че тя се помества в две коренно различни интерпретации:
Първата – корупцията е реален и все по-заплашителен факт от живота на българското общество. Там, където отделни афери се разкриват, като случая с тримата братя и златната ябълка, каквато се оказа Републиканския пътен фонд, като случая “Куйович” и пр., това става под натиска на медиите и външни служби, а властта реагира повече от неадекватно. В крайна сметка проверките или показват “всички невинни”, или изваждат пионки от ниските нива на веригата. А механизмът в отделните ведомства продължава необезпокоявано да цъка.
Втората интерпретация, накратко казано, гласи - “борбата с корупцията се развива по план” и само който не е отчел резултатите от последните часове на последните дни, не може да види успехите в тази борба. Отделно взети явления не могат да поставят под съмнение политическата воля, “здраво бронирана” в политическия елит. Къде в тази битка на интерпретациите застава общественото мнение?
Едва 12% са на мнение, че случаите на корупция под покровителството на висши представители на властта са изолирано явление, 14% твърдят, че такива явления са често срещани, но все пак обхващат по-ниските етажи на властта. Две трети (66%) обаче са на мнение, че корупцията се покровителства на най-високо равнище. Логични от тази гледна точка са и очакванията на обществеността за реакция след разкрити случаи на злоупотреба с власт. 20% настояват за оставки само на конкретните замесени лица. 41% - за оставки и на ръководители на по-високо равнище и 30 на сто – за оставки на министрите на съответните ведомства.
Настояването за търсене на отговорност, санкции и разплитане на мрежата от корупционни практики е свързано не само с конкретните случаи, а с много по-базисни нагласи в обществото. А именно, че преките щети от корупцията – незаконното облагодетелстване на единици за сметка на ощетяването на обществото във всяко едно направление (лишаване от качествени пътища, образование, услуги, защита и пр.), са не по-малки от косвените – обезверяването на цели поколения, че е възможно и си струва да реагират срещу беззаконието, срещу “силните на деня” и политическото покровителство. Скритите корупционни мнозинства, които овластени лица формират, са способни не само да осигуряват “обществени поръчки”, но и да раздават постове, да контролират местни общности и социални сфери, да променят закони. И е повече от съмнително, че поведението на властта от последната седмица е променило в позитивна посока обществените нагласи. Докато МВР изчистваше имиджа си с ПР акцията по награждаването на осмелилия се да сигнализира за подкуп арх. Янев, докато министър-председателят благодареше на храбро подалия най-после оставка шеф на пътния фонд, друг министър, сред тези с рекордно обществено неодобрение, вече изискваше извинение от арх.Янев. А може би в следващия доклад на ЕК ще прибавим към неотчетените успехи и този, че хората, сигнализирали за корупция, вече са започнали да се извиняват?
* Данните са от представителни национални проучвания на общественото мнение, проведени от Социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал. Обем на извадката – 1000 души, метов на регистрация на информацията – пряко стандартизирано интервю.