Обществената нетърпимост към ключови министри достига рекордни стойности
Геновева Петрова
„Нова година, стар късмет”. Така накратко може да се опишат обществено-политическите нагласи в началото на 2008г. Както през последните дванадесет месеца в съотношение 2:1 сред избирателите доминира недоверието към дейността на правителството. Сред най-категоричните противници на кабинета се открояват жителите на областните и по-малки градове и привържениците на опозиционните партии. Обратната позиция в най-голяма степен заемат жителите на селата и симпатизантите на управляващите партии. С оглед на електоралните тенденции интерес представляват заявяваните от избирателите на ГЕРБ нагласи. Сред тях също преобладава неодобрението за дейността на кабинета, но именно те са и слабото място на опозиционна позиция. Докато привържениците на десните партии почти единодушно поставят отрицателна оценка на правителството, всеки пети симпатизант на ГЕРБ е склонен да даде одобрението си за него.
Годината започва с рязък ръст на неудовлетвореността от работата на конкретни министри. Лидер в тази група през януари е министъра на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем. Министър Етем се движи в „аварийната лента” на общественото доверие още от първите месеци на конституиране на правителството. Пълното отсъствие на адекватна реакция от страна на ведомството й при кризисната обстановка след снеговалежите в първите дни на годината, поставят все по-ребром въпроса „Кое е по-голямото бедствие за страната – снега или бездействието на ресорните институции?”. Обществената присъда за министър Етем е повече от красноречива. В съотношение 16:1 отрицателните оценки за работата й доминират над положителните. Индексът за дейността й през януари има стойност от минус 44.3, с което надминава рекорда на Румен Овчаров от периода непосредствено преди да подаде оставка като член на кабинета.
Макар и по-плавно, все по-нарастващо и устойчиво недоверие акумулират и здравния министър Радослав Гайдарски, социалния Емилия Масларова, земеделския Нихат Кабил. Постоянно място в групата на най-неуспешните според избирателите членове на кабинета заемат още вътрешният министър Румен Петков, министъра на околната среда Джевдет Чакъров, а през януари и строителния Асен Гагаузов. Получилите публичност злоупотреби във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, както и разкритията за корупционни схеми в същото ведомство вероятно ще установят министър Гагаузов по-трайно в групата на неодобряваните.
Обществото продължава да проявява положително отношение към министрите Стефан Данаилов, Ивайло Калфин, Гергана Грънчарова, Даниел Вълчев.
Отношението към премиера е по-позитивно в сравнение с това към членовете на оглавявания от него кабинет. Още през есента Сергей Станишев успя отчасти да компенсира нарастващото недоверие, но и към днешна дата оценките са силно поляризирани: 46% положителни срещу 49% отрицателни. Министър председателят получава подкрепа от същите социални слоеве като правителството, а привържениците на ГЕРБ още по-ясно заявяват симпатиите си към него.
Януарският студ поохлади и разгорялата се по време на местните избори електорална еуфория около ГЕРБ. Партията на столичния кмет продължава да заема водещи електорални позиции, но бележи лек отлив на привърженици (от 27.6% през декември до 24.8% през януари). Отдръпване на подкрепата за ГЕРБ се наблюдава най-вече в София и малките градове, а следващите месеци ще са показателни дали този процес ще се установи като трайна тенденция или е проява на временно недоволство.
БСП запазва потенциала си от последните месеци (около 20%) и все още успява да бъде в конкурентни на ГЕРБ позиции. Социалистите възстановяват разклатеното си доверие сред средните поколения. Като се има предвид обаче, че 41 – 50 годишните са едни от силните критици на правителството, рискът да оттеглят подкрепата си е реален.
Подкрепата за ДПС продължава да стои устойчиво на около 7% от общия брой избиратели. Както показва електоралната история от последните години, тя не се влияе нито от обществените нагласи на избирателите на Движението, нито от поведението на неговите представители в управлението.
Потенциалът на десните партии продължава да е свит до рамките на най-твърдите им привърженици. СДС се полза с подкрепата на 2.2% от общия брой избиратели, ДСБ – 1.2%, ВМРО – 1.0%.
В границите на минимума се помества и подкрепата за НДСВ. След изключването и напускането на ключови имена от партията, електоралният й потенциал продължава да възлиза на 1.9%. И без това високото недоверие в жълтите обаче бележи съществен ръст от 77% на 81%.
Малко по-различна е тенденцията в електоралните нагласи към Атака. Докато доверието в националистите има устойчиво равнище от около 15 на сто, готовността да се гласува за партията постепенно отслабва. За период от една година потенциалът на Атака намалява с около една четвърт, а след неубедителното представяне в местните избори спада до границите на около 5% от общия брой избиратели.
*Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 18 - 24 януари 2008 сред 1018 души.