Равносметката на първата година членство в ЕС – “отложен” оптимизъм
Боряна Димитрова
"Алфа Рисърч"
Една година членство в Европейския съюз е период кратък за достатъчно сериозна равносметка, отиваща отвъд ежедневните констатации на кварталния хоризонт. Същевременно обаче той задава първите индикации за процесите, които могат да генерират или натиск за промяна към европейски практики, или разочарование, прерастващи в евроскептицизъм и изолационизъм.
Общата картина на макро равнище показва продължаващо високо одобрение за членството на България в ЕС – 78% от анкетираните от Алфа Рисърч в началото на декември пълнолетни граждани оценяват положително присъединяването. Това е едно от най-високите равнища на подкрепа сред новоприсъединилите се страни. Трябва да се има предвид, обаче, че то изразява само принципното отношение към европейския път на развитие на България, липсата на негова убедителна алтернатива, а не е оценка за качеството и успеха на присъединяването. Радикални антиевропейски настроения изразяват малък дял, между 10-15 на сто от хората, които споделят мнението, че членството носи много повече ограничения, отколкото ползи и че България би могла да се развива успешно, избирайки друг модел на развитие. Свръх оптимистите също са незначителен дял от населението – едва около 5 на сто твърдят, че в страната вече са налице устойчиви видими промени и хората усещат осезаемо ефектите от членството.
За огромната част от българите равносметката е далеч по-нюансирана. Одобрявайки присъединяването към ЕС като стратегически път на развитие, те насочват основната си критика и недоволство към способностите на българската държава да създаде онези условия, които да позволят на максимален брой хора да се възползват от европейското членство. Много ясно тази тенденция се разкрива в баланса между плюсовете и минусите в края на първата година. Отрицателните ефекти се фокусират на първо място върху ръста на цените (54%), нарастването на инфлацията (38%) и “изтичането” на квалифицирана работна ръка (37%). При положителните ефекти водеща е възможността за свободно пътуване и работа в ЕС (52%), следвана от ангажиментите на ЕС за освобождаване на българските медицински сестри (51%) и признаването на кирилицата и българския език като официални в ЕС (34-37%). Редица по-пряко свързани с ежедневието и качеството на живот аспекти, които анкетираните по принцип оценяват като положителни, остават твърде назад в класацията, поради невъзможността на хората да се възползват от тях. Такива са – достъпът до по-широка гама от качествени стоки и услуги, обучение в други страни, по-строги хигиенни и екологични стандарти, по-ефективно правосъдие и защита правата на гражданите и потребителите, вкл. и пред европейски институции и пр. Всички тези аспекти са оценени като добри възможности “по принцип”, но без пряк ефект върху живота на българските граждани. Причината - поради лошата организация на публичните услуги, дефектите на съдебната система, корупцията и запазващия се нисък стандарт на живот, те остават недостъпни за голямата част от българското население.
Редица от сферите обаче, към които хората са най-чувствителни и които в най-голяма степен накърняват тяхното самочувствие като граждани на европейска страна не са пряко обвързани с регламенти и финансиране от страна на ЕС. Такива са качеството на здравеопазването, инфраструктурата, образованието и квалификацията, съдебна системата, борбата с престъпността и пр. Тяхното реформиране и постигането на стандарти, съпоставими с европейските, е задача на българските политици и институции. Причината, поради която хората ги смятат като първостепенни по важност при насочването на средства по европейските структурни фондове и при въвеждането на европейски стандарти и практики, е, че с обидно лошото си състояние те тласкат надолу цялостното качество на живот. Вината за това, естествено не е в ЕС, но проблемът за хората е, че и присъединяването не е съумяло да тласне управляващите към по-бързо реформиране и промени в тях. Поради всичко това, балансът на оценките в личен план остава на равнище “неутрално”. За 57%, предимно представители на средното поколение, годината членство не е повлияла нито за добро, нито за лошо върху техния живот, 25% - основно от най-младите възрастови групи, твърдят че има и очакват още промени към по-добро в собствения си живот, а 16%, главно хора от третата възраст, са на мнение че те лично губят от присъединяването. Позитивните оценки идват от разширяващите се възможности пред българските граждани, а негативните - от слабостта на държавата да създаде предпоставките за тяхното използване.
Сред най-съществените фактори, които в близко бъдеще ще определят динамиката на еврооптимизма и европесимизма, е начинът на разпределянето на средства от европейските структурни фондове по седемте оперативни програми. Тази тема е многократно и с все по-голяма интензивност обсъждана от медиите, а значението на “европейските пари” за модернизирането на страни като Ирландия, Гърция, Португалия е един от най-често посочваните примери за влиянието на ЕС върху бедни, изостанали държави. Каква е ситуацията у нас? От една страна, липсват свръхочаквания за бързи и незабавни промени в резултат от усвояването на еврофондовете. Средният срок, в който българите очакват да усетят промени, е от две до пет (24% )и от пет до десет години (48%). От друга страна обаче, налице са много силни подозрения за корупционни практики в механизмите, по които ще се разпределят тези средства. 41% са на мнение, че парите ще се концентрират в близки до властта кръгове, а 34% - че средствата ще останат неоползотворени едновременно поради липсващ капацитет и злоупотреби. Със сигурност може да се очаква повишено обществено внимание към начина на разпределение и ефекта от еврофондовете, а евентуалното дискредитиране на начина на използването им може да се превърне в изключително мощен източник на евроскептицизъм и песимизъм.
Реалното приобщаване на българите към Европа означава и изместване на фокуса от единствено и само българските ползи от членството към общите теми на Европейския съюз, засягащи всички държави в него. Подобни теми обаче са все още твърде бегло дискутирани у нас. Българското обществено мнение остава слабо запознато с аргументите “за” и “против” отделните общностни политики. Въпреки това, макар и с различна степен на категоричност, в него започват да се формират позиции относно начина на изграждане на Съюза и предизвикателствата пред него. Българите, както и преобладаващата част от останалите европейци, подкрепят общата отбранителна политика и политика по сигурността, приемането на новия договор, намаляването броя на депутатите в Европейския парламент, единната европейска валута. По-слаба е подкрепата за институции, които се възприемат като конкурентни на националните - външен министър и президент (съответно 45% и 32%).
По въпроса за разширяването на Евросъюза обаче, българското обществено мнение, е подчертано по-позитивно настроено от европейското - 60% се изказват “за” присъединяването на нови страни. Членството на Македония и Сърбия в ЕС одобряват 70%, на Хърватия -67%, на Черна гора -60%. Скептицизмът доминира относно присъединяването на Албания (41%) и особено на Турция (29%).
Що се отнася до най-големите предизвикателства пред Европа, българите се различават от европейците по по-малкото значение, което отдават на имиграцията и екологията, вероятно защото все още сме пощадени от размаха на тези проблеми. По цяла поредица от други въпроси общественото мнение е идентично. Постигането на енергийна независимост, общата политика по сигурността и в селското стопанство, прехвърлянето на пенсионни и здравноосигурителни права, са в първата половина на скалата на значимите проблеми. Челното място и при българите, и при останалите европейци, се заема обаче от предизвикателството “Европа да отговори на нарастващата конкурентностпособност на Китай и САЩ – в икономиката, в образованието, в темпа на развитие”. Очевидно, колкото и да са различни гражданите на отделните страни, всички по своему биха искали Европа да предприеме реални стъпки, за да опровергае “присъдата”, дадена й в средата на миналия век – “Ако искате да видите миналото на човечеството, отидете в Европа, ако искате да видите неговото бъдеще – отидете в Америка”.
