2007: ГОДИНАТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЧЛЕНСТВО И ВИСОКИТЕ ЦЕНИ
Геновева Петрова
Отминаващата година бе богата на политически събития за българските граждани: избори за Европейски парламент и органи на местно самоуправление, в които ГЕРБ (макар и все още извънпарламентарна) успя да се наложи като водеща партия в политическия живот, сериозен скандал предизвика оставката на Румен Овчаров от правителството, а в последния месец един от коалиционните партньори НДСВ се разцепи.
Въпреки многообразието на събития, които българският политически живот предложи през 2007-ма година, обществото обръща по-голямо внимание на европейското членство и поредица от социално-икономически въпроси, отколкото на родната политика.
За втора поредна година българските граждани поставят Европейския съюз на водещо място в йерархията на вътрешно – политическите събития. Най-голяма значимост на първите 12 месеца пълноправно членство отдават 61% от пълнолетните жители на страната. Сред тях особено ярко се открояват младите поколения в големите градски центрове. Въпреки очакванията за ръст на песимизма след присъединяването, през първата година на членството сред българското общество продължава силно да доминират положителните нагласи към Съюза.
Същевременно, едва 10 на сто ще запомнят годината с първите за страната евро избори. Значително по-малката важност на това събитие е показателна, че макар и пълноправно, членството все още не успява да мотивира българските граждани да се почувстват в по-голяма степен част от Европейския съюз.
Освен членството в ЕС, като водещи събития се открояват още увеличението на цените (57%), освобождаването на българските медици (54%), наводненията, пожарите (34%), учителската стачка (32%).
Инфлацията, бедствията, учителската стачка са едни от основните причини за постепенно нарастващото недоверие към правителството през годината. За дванадесетте месеца отрицателните оценки за дейността му нарастват с 14 пункта. За разлика от симпатизантите на опозиционните партии, които не одобряват кабинета още от сформирането му, съществена неудовлетвореност от работата на правителството през тази година проявяват и избирателите на БСП. Критиката на левите симпатизанти е насочена преди всичко към дейността в икономическата и социалната сфери. Недоволството от политиката в основните направления се прояви както в поредица от социални протести, така и в отлив на електорална подкрепа за социалистическата партия по време на европейските и местни избори.
Отношението към премиера е по-положително, отколкото към правителството като цяло. Работата на отделни министри обаче е съпътствана със силна неудовлетвореност. През цялата година обществото има устойчиво негативна оценка за дейността на социалния министър Емилия Масларова, на здравния – Радослав Гайдарски, на министъра по бедствията Емел Етем, на земеделието – Нихат Кабил, на вътрешните работи – Румен Петков. Идеята за предсрочни избори все още не среща достатъчна обществена подкрепа, но мнозинството от избирателите са на мнение, че след оставката на Румен Овчаров и промените в състава на кабинета от лятото трябва да се продължи със смяната на министри. Ако промените се правеха от хората, а не от министър-председателя, те биха сменили именно цитираните членове на кабинета.
Обратно, министрите Стефан Данаилов, Ивайло Калфин, Гергана Грънчарова се оценяват като най-успешните представители на правителството. След освобождаването на медиците в Либия оценката за дейността на външния министър се подобри значително и той зае водеща позиция по степен на обществено одобрение, без обаче свободата на медиците да се възприема като негова лична или заслуга на правителството. За обществото положителната роля на българските институции по казуса „Либия” се изразява в членството на България в ЕС. Над 70 на сто от пълнолетните жители на страната адмирират на първо място френския президент и европейските институции за освобождаването на медиците.
Чисто политическите събития на 2007-ма са приоритет за значително по-ограничена част от населението. Едва 15 на сто свързват годината с утвърждаването на ГЕРБ като политическа сила, 10% с първите евро избори, 8% с посещението на световни лидери като президентите на САЩ и Франция, 6% с разцеплението на НДСВ и 5 на сто с промените в състава на правителството. Интерес към тези събития проявяват по-активните социални слоеве и респективно, значителна роля за формиране на нагласите имат политическите симпатии на хората. Така например, утвърждаването на ГЕРБ е важно най-вече за собствените му симпатизанти и тези на НДСВ (значителна част от които преориентираха подкрепата си към партията на столичния кмет).
Посещенията на президентите Джордж Буш и Никола Саркози са важни за привържениците на десните партии, а оставката на Румен Овчаров и промените в правителството – за левите избиратели.
Акцент върху изборите поставят привържениците на спечелилите най-много гласове партии – ГЕРБ и БСП. Изключение тук правят симпатизантите на ДПС, чиято пълна незаинтересованост от каквито и да било политически събития е показателна за мотивацията им да участват във всеки вот.
В края на годината и особено след местния вот през есента, ГЕРБ вече разполага с отчетлива електорална преднина пред БСП. За дванадесет месеца партията на столичния кмет удвоява електоралния си потенциал. През януари подкрепата за ГЕРБ е в рамките на 14% от общия брой избиратели и през декември достига до 27%. Подкрепата за БСП се развива в обратна тенденция: от 25% през януари спада до 19 на сто в края на годината. Електоралната картина на останалите национално представени партии също се откроява с отлив на избиратели. Потенциал губят НДСВ, десните партии, Атака.
В международен аспект българските граждани ще запомнят годината с проблеми от световен мащаб като високите цени на петрола, акцента върху глобалното затопляне, слабия долар. До скоро българското общество бе склонно да приема тези въпроси като чужди и безотносителни към живота в страната. Изследванията през последната година обаче показват плавно нарастване в дела на хората, според които международните проблеми влияят и върху нас. Така например, ръстът на цените се приема не само като следствие от политиката на българското правителство, но също като резултат от членството в ЕС и кризата с цените на петрола в световен мащаб. За разлика от минали години, 56% от пълнолетните граждани са съгласни, че наводненията, пожарите и въобще природните бедствия се дължат на причиненото от поведението на човека глобално затопляне (което, разбира се, не снема ангажимента на българските институции за осигуряване на превантивни мерки срещу природните бедствия).
Степента на (не)заинтересованост от политическите събития извън страната е идентична с тази на интереса към родната политика. Между 15 и 20 на сто ще запомнят годината с победата на партията на Владимир Путин на парламентарните избори в Русия, подписването на новия Европейски договор, спечелването на президентските избори във Франция от Никола Саркози. Интересът към тези събития обаче се простира предимно до регистриране на победителите. Важни въпроси като анти-демократичната обстановка по време на изборите в Русия, репресиите срещу опозицията, парламентарния вот в Косово и въпроса за независимостта на областта вълнуват значително по-малка част от българските граждани.
За българското общество 2007 г. ще остане преди всичко като първата година от пълноправното членство в ЕС с неговите първи, пряко почувствани от хората последствия – освобождаването на медиците и повишаване равнището на цените в страната.
*Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 5 – 11 декември 2007 година сред 1042 души.