?>

2008 година: Стабилни социални коалиции на оптимизма и песимизма на фона на нарастваща критика към управлението и очаквания за социални протести

2008 ГОДИНА: СТАБИЛНИ СОЦИАЛНИ КОАЛИЦИИ НА ОПТИМИЗМА И ПЕСИМИЗМА НА ФОНА НА НАРАСТВАЩА КРИТИКА КЪМ УПРАВЛЕНИЕТО И ОЧАКВАНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ ПРОТЕСТИ

Владимир Шопов
„Алфа Рисърч”

Обществените оценки за годините след 1989-та и за последствията от промените през този период все повече формират две невидими, различни по големина, социални коалиции: на оптимизма и песимизма в страната. Тяхната очертаваща се стабилност прави относително предвидими социалните енергии, които в значителна степен формират и очакванията за 2008.

Едва една пета от българите виждат през последните 18 години развитие към по-добро. Това са предимно живеещите в София, по-активните хора (до 40 години), по-образованите (предимно висшисти и в по-малка степен тези със средно образование), както и групите, които имат повече възможности да се възползват от смяната на средата (хора със свободни професии, учащи, служители и частни собственици). Най-много, 45%, са хората , които гледат на изминалия период като на регрес. Тук най-често влизат жителите на малките градове и селата, по-възрастните, по-ниско образованите, както и тези, които или не участват в пазара на труда или срещат големи трудности на него (безработни, пенсионери, хора, упражняващи ръчен труд). За около една трета няма съществена промяна нито към по-добро,  нито към по-лошо.

Тези две оформени групи се различават ясно и по отношението си към актуалното икономическо състояние на страната. Почти всеки втори отчита влошаване в икономиката на страната, а други 38% не считат, че има някаква промяна. Едва 12% от хората регистрират подобрение – предимно жителите на София, по-младите (до 40 години), по-добре образованите (висшистите) и по-активните (хора със свободни професии, частни собственици, учащи и служители).

Независимо от тези негативни оценки, в общите очаквания за идната 2008 година надделява традиционния, инерционен предколедно-новогодишен оптимизъм за бъдещето. 42% очакват по-добра година като към обичайните оптимисти се включват и значителна част от жителите на селата, както и по-възрастните (хората между 41 и 50 години). Една трета очакват по-лоша година като към обичайните песимисти се включват и частните собственици, които по всяка вероятност изпитват затруднения в трудните първи години на евро-членството.

След поредицата от скандали вътре в тристранната коалиция, продължаващия разпад на партията на Симеон Сакскобурготски и възхода на ГЕРБ на европейския и местния вот, темата за възможни предсрочни парламентарни избори ще бъде сред основните през идните 12 месеца. В обществото съществува отчетливо усещане за нестабилност на управлението и правителството (всеки втори споделя подобна оценка), но към настоящия момент надделява тезата, че предсрочни избори не са необходими. Една трета от анкетираните споделят това мнение, докато 23% не очакват парламента да изкара пълния си мандат. 15% предвиждат стабилизиране на ситуацията, а почти всеки трети се затруднява в момента да изрази категорично мнение. Очакванията за избягване на предсрочни избори и стабилизация надделяват именно сред активните (хората между 31 и 60 години), по-заможни и със стабилен социален статус групи в обществото (частни собственици, хора със свободни професии, служители), както и сред жителите на София и големите градове, откъдето би могло да се очакват по-сериозни опити за политическа промяна.

Предсрочните парламентарни избори не само се смятат за малко вероятни, но и за не особено необходими в настоящия момент. 55% от гражданите споделят това мнение. 42% биха предпочели предсрочни избори, но се разминават в своите предпочитания относно времето на тяхното провеждане. Най-често критични са жителите на големите градове и софиянци, както и по-предприемчивите (хора със свободни професии, частни собственици, учащи и служители) и хората в по-активна възраст (18-50 години). Тук са и привържениците на опозиционните партии – ГЕРБ, СДС, ДСБ, Атака

 

Поредицата от граждански протести и стачки прераства в очакване за тяхното засилване през идните месеци, най-вече поради съществуването на още групи в обществото, които ще заявяват своите финансови и съсловни претенции. Нарастване на протестната вълна очаква всеки втори български гражданин, а други 21% прогнозират запазване на нивото на протести от 2007 година. Всеки четвърти се затруднява да направи твърда оценка, а едва 4% са хората, които очакват намаляване на протестите, поради удовлетворяване на различните интереси в обществото.

Обществените нагласи в началото на 2008 година показват определена устойчивост и предвидимост, най-вече поради съществуването на вече споменатите социални коалиции на оптимизма и песимизма. На първата, независимо от по-високата критичност към управлението, й липсва сякаш достатъчно мотивация за промяна, докато на втората не й достигат ресурси и инструменти, с които да я предизвикат. Коалицията на оптимистите вече е напипала начините, по които да се справя и без държавата, макар да става все по-критична към публичните услуги, за които плаща, без да получава желаното качество. Нейните членове като цяло харесват възможностите на средата и, макар и критични към управлението, не горят от желание да са политически активни и биха изтърпели настоящото правителство. Коалицията на песимистите не възприема настоящето и бъдещето като предлагащо възможности за  подобрение. Тя е недоволна, наблюдава публичното и политическото с омерзение и все повече като на възможност за припечелване. На този фон изпъква политическото предлагане, в което продължава да доминира нагласата за запазване на статуквото (БСП, ДПС и НДСВ). Различните десни партии и партии в развитие (Нова българска демокрация, Единна народна партия) са твърде притеснени за своето бъдеще, за да отидат отвъд анти-правителствена реторика. ГЕРБ набира скорост, но не е способна да прерасне в мощно движение с потенциал да сваля правителства. Идва година на продължаващи протести и критика, но и на продължаваща липса на убеденост в политическите алтернативи и във възможността управлението да решава проблемите. Тези процеси много трудно могат да надделеят над сегашното статукво.

*Използваните данни са от национални представителни изследвания на агенция „Алфа Рисърч”, проведени в периода ноември-декември 2007 година.