ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ: КОНКУРЕНЦИЯТА НА “ДРУГИ”-ТЕ
Геновева Петрова,
Алфа Рисърч
Изборите от последната седмица за пореден път показват, че опита победителите и победените да се определят анализирайки единствено резултатите на национално представените партии не представя пълната картина на вота. Обобщен анализ на изборите е възможен едва след втория тур. Доколкото обаче надпреварата за общински съвети приключи, разпределението на мандатите в местните парламенти очертава някои важни от гледна точка на предстоящия мандат тенденции.
Преди всичко се откроява силната конкуренция, която национално представените партии срещат от страна на различни по-малки партии и регионални (бизнес и граждански) листи. Един поглед на разпределението на местата в общинските съвети сочи, че в много общини мандатите за традиционните партии сумарно са равни (а някъде и по-малки) от тези на листите, обозначавани в национален план в общата категория “други” (вж. Таблица 1). Нещо повече, в редица общини мнозина от национално представените партии въобще не успяват да покрият общинската избирателна квота и остават непредставени в общинския съвет. Факт, който със сигурност ще преформулира логиката на политическия живот в страната като се има предвид, че силните позиции на национално равнище са пряко зависими от влиянието в местната власт.
Важна от гледна точка на ефективното функциониране на местната власт е и хомогенността на общинските съвети. Фрагментираните общински съвети не са нов феномен. Те са познати от предишни местни избори, а най-яркият пример от 2003 г. беше община Струмяни, където 13-те места в местния парламент бяха разпределени между 13 различни листи. Една от целите на въведената през тази година общинска избирателна квота бе именно да ограничи тази силна фрагментация и да осигури нормално функциониране на общинските съвети. Квотата проработи в много общини, но имаше най-отрицателен ефект върху представителството на националните партии (вж. Таблица 2). Така, например, в същата община Струмяни 13-те мандата този път се разпределят между 4 листи. Особеното в случая е, че листата на управляващата в страната БСП има най-малко мандати (2); СДС, ДСБ, ДПС и Атака не намират място в общинския съвет; представителство получават партиите “Евророма” и “Ред, законност, справедливост”; а получилата най-много мандати (5) листа на “Успех за община Струмяни” (ГЕРБ, ВМРО, НДСВ, ССД) не разполага със самостоятелно мнозинство.
Оптимистичната хипотеза за посоката, в която ще се развият очертаните тенденции е, че представителите на регионалните листи ще отстояват по-отговорно интересите на местните общности пред централното управление, а то респективно ще се съобразява в по-голяма степен с очакванията на гражданите. Песимистичната хипотеза (която за момента изглежда и по-реалистична) е, че ще започне сложен процес на пазарене, договаряне и съгласуване на множество частни икономически интереси. В резултат, дейността на местната (а донякъде и на централната) власт ще бъде блокирана или най-малко силно затруднена. За общото благо остава надеждата да не бъде системно подценявано.
Таблица 1
Таблица 2
