Силна заявка от алтернативните неполитически кандидати в кампанията
Геновева Петрова,
Алфа Рисърч
Предизборната кампания за Местни избори 2007 стартира преди месец при наличието на няколко устойчиви обществени нагласи: умерена обща удовлетвореност от дейността на местните власти, поляризация по въпроса за преизбиране на действащите кметове, заявка за активно включване на неполитически представители в местната политика, декларирана избирателна активност в рамките на 38% - 40%.
В края на кампанията общественото мнение продължава да бъде силно поляризирано относно преизбирането на действащи градоначалници: 41% се обявяват за запазване на настоящия кмет срещу 52%, които настояват за избор на нов. Както и при старта на кампанията, жителите на големите общини изразяват по-високи предпочитания към избор на нов кмет, а тези на малките – към запазване на действащия.
В мнозина общини вероятно ще се стигне до преизбиране на сегашните кметове най-малкото поради две причини. Там, където удовлетвореността от работата на местните управници доминира, е налице реален шанс те да повторят мандата си. Същевременно, обаче, се открояват значителен брой общини, в които преобладава недоволство от управлението през последните четири години, но поради липса на силна алтернативна кандидатура протестният вот не успява да се консолидира до степен да преодолее предимството на действащия кмет. Поради това, желаещите промяна на статуквото са или фрагментирани между няколко алтернативи, или заявяват намерение да останат пасивни, което дава възможност на неодобрявани от обществото кметове да запазят поста си.
В сравнение с предишни избори, по-активно в кметската надпревара тази година се включиха външни на партийния и политически живот лица. На изборите през 2003 г. сформираните предимно от местни бизнес кръгове регионални листи отбелязаха своеобразен бум, спечелвайки съществена част от местата в общинските съвети. Четири години по-късно те правят заявка за сериозно присъствие и в кметската институция, издигайки кандидатурите на амбициозни и преуспели в досегашната си работа лица.
Съвкупността от кандидат кметове през тази година се обогати значително и с представители на спорта, културата, шоубизнеса. Най-ярък пример са изборите на районни кметове в столицата.
Независимо от усилията чрез известни имена този нов избор да се популяризира сред избирателите, готовността да се гласува за районни управници остава изключително ниска. Значителна част от жителите на трите най-големи общини – София, Варна, Пловдив – не си дават сметка, че заради избора на районен кмет ще има вот и на втори тур, дори ако общинския градоначалник бъде избран на първи.
Едно от водещите очаквания за резултатите от изборите е непредставени до момента в местната власт формации да получат места в нея. Става въпрос както за цитираните вече бизнес партии и регионални листи, така и за младите политически партии. Съществено присъствие в местната власт ще придобият партии като ГЕРБ и Атака. Подкрепата за ГЕРБ е по-голяма като дял и по-равномерно разпределена в цялата страна, което ще позволи на партията да извоюва позиции в повече общини. Атака има значим в национален мащаб потенциал, но той не е толкова равномерно разпределен в страната. В някои общини влиянието на националистическата формация е силно и тя ще има ключови позиции в местната власт, но в други присъствието й ще бъде по-ограничено. Шансове за представителство в отделни общини могат да получат и други нови формации като Зелената партия (разчитаща на популярната в последните месеци “зелена” вълна) и новосформираната бизнес партия ЛИДЕР, която възпроизвежда модела на организираното гласуване.
Нагласите на избирателите очертават тенденция, според която БСП ще продължи да бъде важен играч на местно равнище, но в сравнение с влиянието й в централното управление ще настъпи спад.
Присъствието на дясно-центристките партии и НДСВ е на път да се ограничи до отделни общини, в които те успеят да удържат позиции най-вече поради обществената популярност на излъчени от тях действащи кметове. Все по-сериозен проблем за дясно-центристките партии и НДСВ обаче е невъзможността да мотивират собствените си електорати. В резултат, дясно-центристките партии се очертава да регистрират относително малък като обем партиен вот, а на много места са изправени пред риска да не успеят да покрият общинската избирателна квота.
ДПС, което привидно остана мълчаливо по време на кампанията, има всички шансове за пореден път да увеличи тежестта си в местната власт. Движението разполага със силни позиции в малките общини, които съставляват 67 на сто от общините в страната. Очакването е, че ДПС ще затвърди влиянието си в тях и ще го разшири допълнително в районите, където направи пробив по време на евро вота.
В рамките на тазгодишната кампания за местни избори все по-видима става порочната практика да се мобилизира електорална подкрепа посредством нерегламентирани и нелегитимни механизми. Тенденцията се проявява особено силно в малките общини. По-малкият брой избиратели е равнозначен на по-евтин (в прекия и преносен смисъл) мандат, а изходът от надпреварата се превръща във функция на по-добре платена организация, вместо на по-силна мотивация. Изборът от свободен става наложен, а прякото следствие е силно недоверие и отчуждение на гражданите от управляващите.
Към момента заявената избирателна активност достига 48% - 50% средно за страната. Тя, разбира се, ще бъде различна в различните общини. Общата тенденция е към по-ниска от средната в национален мащаб активност в най-големите общини и по-висока в малките. Най-вероятната обществена реакция на отрицателните явления и практики в предизборната кампания обаче е отказа от участие в гласуване. В този смисъл, реалистично е избирателната активност на 28-ми октомври да остане спадне под очакваното равнище. При такава ситуация са възможни съществени промени в структурата на вота в сравнение с предварителните прогнози. Особено в общини, където има силно сближени позиции между отделни кандидатури.
Така например, тенденциите в края на кампанията в София очертават следната картина: Втори тур в кметския избор, водещи позиции за действащия кмет Бойко Борисов и равностойна подкрепа за Бриго Аспарухов и Мартин Заимов. Една ниска избирателна активност има шансове както да размести реда на кандидатите след Борисов, така и доближи самия него до спечелване на изборите още в първия тур.
Подобна е ситуацията в Пловдив, където Славчо Атанасов има сериозен аванс, но от избирателната активност зависи дали и срещу кого той ще се изправи на втори тур.
В Бургас, където трима кандидати имат реален шанс да се състезават в балотаж с кандидата на ГЕРБ, кой ще достигне до него зависи от всеки подаден глас.
Във Варна действащият кмет Кирил Йорданов има по-устойчиви позиции, но от степента, в която се мобилизират привържениците на неговите опоненти зависи в колко тура ще се реши избора.
Нагласите на избирателите в югозападна България показват, че изборите в тази част на страната ще бъдат не надпревара, а ожесточена битка. В Благоевград, Кюстендил, Перник има по няколко кандидата с изравнени позиции. С много голяма вероятност в тях ще се стигне до балотаж, а най-интересният въпрос е кои претенденти ще успеят да се класират в него.
Само след два дни обществото ще получи отговор на въпросите кои кметове и общински листи ще управляват общините през следващия мандат, доколко традиционните политически партии ще устоят на конкуренцията на неполитически формации, до каква степен обществото е мотивирано да се противопостави на нелегитимните практики за осигуряване на изборен успех. Въпроси, чиито отговори зависят колкото от поведението на претендентите за места в управлението, толкова и от решимостта на избирателите да заявят пред тях приоритетите си.