Кметската надпревара в община Варна – вяла кампания с усещане за предизвестен край
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Седмица преди местните избори настоящият кмет на община Варна Кирил Йорданов се ползва с най-висока обществена подкрепа и има реални шансове да спечели кметската надпревара още на първи тур. Преднината на Кирил Йорданов се дължи на способността му да мобилизира различни по своята политическа ориентация електорални групи. Освен симпатизантите на БСП, той успява да привлече гласове и от НДСВ, ГЕРБ, СДС и Атака. Вотът, който получава извън средите на БСП, е равен по електорална тежест на гласовете, които му дава червеният електорат. Тази относително пъстра и широка подкрепа не само му осигурява първото място, но и отслабва позициите на останалите претенденти.
С доста голяма дистанция след настоящия кмет е Свилен Крайчев. Кандидатът на ГЕРБ не успява да мобилизира напълно своите избиратели и по всяка вероятност ще получи около половината от техните гласове. На трета позиция е кандидатът на обединените десни и НДСВ Димо Гяуров, който също като Крайчев само частично събира вота на симпатизантите на подкрепящите го партии.
Въпреки тази доста отчетлива картина на предизборните нагласи във Варна, налице са три обстоятелства, които биха могли да предизвикат по-значими размествания и различен от предвиждания развой на събитията.
На първо място, настоящите кметове са като правило надценени в проучванията, тъй като те събират конюнктурната подкрепа на мнозина пасивни граждани, които рядко отиват да урните в изборния ден. Именно този “бонус”, който популярните кметове имат в проучванията и който не винаги реализират на практика, може да остави изхода от надпреварата за втори тур.
На второ място, изследванията в изборния ден показват, че все по-голям дял от избирателите решават за кого да гласуват непосредствено преди вота. Така например, на евроизборите една четвърт от избирателите са взели решение коя бюлетина да пуснат в последните дни на кампанията. Това е достатъчно голям дял, за да пренареди електоралните пластове и съответно - подкрепата за кандидатите. Подобно разместване също може да отложи изхода от кметските избори във Варна за втори тур.
И на трето място, евентуална консолидация на разпръснатите към момента десни и дясно-центристки гласове също може да доведе до преподреждане на изборната класация. Макар и тази възможност да е по-малко вероятна, ако се отчетат социалните напрежения в страната, тя не трябва да се изключва.
С най-много места в местния парламент се очертават ГЕРБ и БСП. Доста по-слаба е подкрепата за десните партии и НДСВ (общо 7%). Интересът към местни листи и независими кандидати е сумарно около 7% и е твърде възможно някои от тях да преминат общинската избирателна квота. Самостоятелно нито една политическа сила няма шансове за мнозинство в местния парламент. Десните партии, НДСВ и ГЕРБ обаче имат възможност заедно да спечелят около половината от общинските мандати, което при евентуална след-изборна коалиция може да им осигури мнозинство.
Изследването показва, че резултатите за общински листи се различават значително от гласуването за членове на Европейския парламент в община Варна. Кирил Йорданов успява да „издърпа” напред общинската листа на БСП и тя получава 5 до 10% повече, отколкото БСП на европейските избори. По-нисък потенциал от резултатите през Май се очертава за листите на Атака и ДПС.
Друг много съществен аспект на предстоящия местен вот е предизборната кампания. 57% от варненци не следят кампанията, а според 26,5% тя не поставя акцент върху най-сериозните проблеми на града. Едва 16,4% от жителите на общината смятат, че кампанията е интересна. Подобна отдалеченост от политическия живот, както и усещането за предрешеност на изборния резултат, могат да доведат до спад в избирателната активност, а тогава и най-малките движения ще водят до значими промени в резултатите.
Използваните в статията данни са от регионални проучвания и представително за пълнолетното население на община Варна изследване, проведено от Социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 17-21 Октомври 2007 г.