?>

Обществено мнение за исканията и стачката на учителите

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА ИСКАНИЯТА И СТАЧКАТА НА УЧИТЕЛИТЕ

По поръчка на Институт “Отворено общество”, Социологическа агенция Алфа Рисърч проведе в периода 20 – 22 септември две представителни национални проучвания – сред 800 родители на деца ученици и 550 учители. Изследванията имаха за цел да установят обществените реакции към едни от най-актуалните социални проблеми в последните седмици - исканията на учителите, учителската стачка и механизмите за определяне на заплащането в сферата на образованието.

Изследването констатира консенсус относно исканията на учителите за достойно заплащане на техния труд. Същевременно са налице много съществени различия в оценките за начина на увеличаване на заплатите, за прекъсването на учебния процес и за критериите за оценка на учителския труд.

Дълбока разделителна линия минава и между мненията  на родители и учители за начина на повишаването на заплатите.74% от родителите на ученици са на мнение, че поетапното увеличение на заплащането е разумен подход. За тях исканията за незабавно двойно увеличение са нереалистични, докато 77% от учителите настояват за незабавно увеличение със 100%.


Представите за това, какви следва да са заплатите на учителите и директорите също се различават. Средната сума, посочвана от учителите, е 800 лева за тях самите (като 45% посочват под тази сума) и 1067 лева за директор. Средната сума според родителите е съответно, 589 лв. за учител и 809 лева за директор.



Както оценките за конкретните нива на заплащане, така и за увеличението им във времето, произтичат и от разбиранията на обществеността за това какво натоварване може да понесе бюджета и как то би се отразило на другите професионални групи. В съотношение 58%:38% родителите са на мнение, че бюджетът на държавата не позволява 100% увеличение на учителските заплати. При учителите това съотношение е 11%:88%.  Тук изрично трябва да се отбележи, че сравнението между родителската и учителската извадка по критерия доход на човек от домакинството показват сходни нива на доходите между двете изследвани групи. Т.е. разликите в оценките не се дължат на по-доброто финансово състояние на родителите като цяло. Поради това може да се очаква, че при продължаващо разминаване в позициите за това какво е реалистично и какво не, учителите могат да загубят и онази подкрепа, която сега срещат  у родителите.

Немаловажен фактор за някои от крайните оценки на учителите е и фактът, че почти всеки трети анкетиран не знае какъв пакет от предложения е направило МОН. Конкретни предложения назовават около 60% от учителите. В столицата, където запознатостта е много по-висока (ок.80% казват, че са запознати)  подкрепата за стачката е много по-ниска, докато в провинцията, където информираността е по-ниска (ок.50% твърдят, че познават предложенията) поддръжниците на стачката са повече.
 

Макар и въпросът за заплатите да измества от вниманието останалите страни от учебния процес, две трети от учителите са съгласни с тезата, че увеличението на заплатите трябва да се обвърже с повишаване качеството на образованието. При родителите този процент е още по-висок (83%). Докато всеки трети учител смята, че качеството на образованието е високо, а само заплатите са ниски, на подобно мнение е едва един на всеки десет родители. Оценката за качеството на образованието е още един потенциален източник на напрежение, за чието преодоляване начина на формиране на заплащането трябва да съдейства. 

Преобладаващата част и от родителите, и от учителите се обявяват за диференцирано заплащане на учителския труд, но все пак близо 40 на сто от учителите не подкрепят такъв подход. Мнозинството от родителите (59%) са против рязкото вдигане заплатите на всички учители, с аргумента, че това би демотивирало способните и всеотдайните. 

45% от родителите подкрепят учителските искания, но са категорично против прекъсването на учебния процес. Други 21% изобщо не подкрепят позицията на учителите. Настроенията сред учителството са много по-радикални. 78% подкрепят стачките, независимо, че децата няма да учат неопределено дълъг период.

Подкрепата на родителите за исканията на учителите е подкрепа за мотивирани, образовани и непрекъснато повишаващи квалификацията си учители. Има мнозина учители, които с авторитета и достойнството си печелят техните симпатии. Но не такова е отношението към Синдиката на българските учители начело с Янка Такева. В съотношение 50%:23% родителите са на мнение, че те не показват в добра светлина българските учители. Сред преподавателите отношението към гилдийния синдикат е силно поляризирано. Най-критични са столичните учители, 71% от които не го одобряват, а едва 21% го одобряват. 

Основният извод от проведеното проучване е, че най-заинтересованата част от обществото  в лицето на родителите на ученици се обявява против ефективните стачни действия, мотивирайки се с важността на учебния процес и с нереалистичността на  исканията за незабавно стопроцентово увеличение на заплатите. Родителите са силно обезпокоени от възможността за ескалиране на напрежението. Те настояват за балансиран подход в преговорите, който да доведе до поетапно увеличаване заплатите на учителите, обвързвайки ги с качеството на преподаване.