Законът за местните избори: разминаване с обществените очаквания
Геновева Петрова
Няколко текста от Закона за местните избори предизвикаха ожесточени дебати в парламента през последната седмица. Народните представители спориха за уседналостта, за избора на районни кметове, за изборната бюлетина, а в отстояването на всяка позиция неизменно присъстваше претенцията, че се защитават интересите на избирателите. Ако законодателят действително е мотивиран от интересите на гражданите, един поглед към общественото мнение би трябвало да предизвика пълен консенсус в парламента по ключовите въпроси.
Кой къде да има право да гласува в предстоящите местни избори? Въвеждането на принципа за уседналост и по-специално, прекратяване прилагането на нелегитимни механизми за осигуряване на електорална подкрепа, е проблем със силен социален отзвук. Това го прави един от въпросите, по които е изключително важно партиите да съобразят решенията си с обществените очаквания. Още през март, когато за първи път се заговори за принципа на уседналост, 69 на сто от пълнолетните жители на страната го подкрепиха и настояваха да бъде приложен и на местните избори. Уседналостта продължава да се ползва с високо одобрение и към днешна дата, особено сред жителите на общините извън столицата, където прилагането на разнообразни, но еднакво нелегитимни практики за осигуряване на твърди гласове, е по-често.
Желанието на избирателите за повече мажоритарност и по-пряк избор също е трайно установена тенденция през последните години. Макар избирането на районни кметове да се отнася само за три града, средната подкрепа за идеята в страната е 72% и нараства до над 80 на сто в пряко засегнатите общини София, Варна, Пловдив. И е напълно логично както няколкостотин жители на кметство избират кмета си, със същото право да разполагат няколкостотин хиляди жители на район в големите градове. Разбира се, ако районните кметове продължат да бъдат толкова силно зависими от общинския градоначалник, колкото са към момента, ефекта от въвеждането на прекия им избор ще бъде доста съмнителен.
Вероятно за някои остана съмнителен и смисълът от въвеждане на преференциалното гласуване в евроизборите. Критиците му няма да пропуснат да отбележат, че то не доведе до разместване в първоначалното подреждане на листите. Проблемът обаче не беше в (не)желанието на избирателите да се възползват от преференциалния вот (310 хиляди гласували отбелязаха предпочитано от тях име), а в незаинтересоваността на партиите да популяризират новия механизъм. В навечерието на евроизборите едва 5% от пълнолетните жители на страната бяха запознати с правото си на преференциално гласуване. Два месеца преди местните избори обаче мнозинството от избирателите в страната настояват за въвеждането на повече мажоритарност. Всеки втори изразява предпочитание към напълно мажоритарен вот, а още 12 на сто подкрепят различни форми на отворени листи и преференциално гласуване. В резултат, предлаганото от правната комисия отпадане на преференциалния вот силно се разминава с обществените очаквания.
Ако се стигне до гласуване и на текста, според който от принципа на уседналостта отпадне изискването избирателите да са имали не само постоянен, но и настоящ адрес, ще имаме закон, в който обществените предпочитания отново ще останат заложник на партийните интереси.
Данните са от представителни за пълнолетното население на страната изследвания, проведени от агенция Алфа Рисърч в периода март – юли 2007 г.