На прага на 1 юни - подкрепа за приобщаващо образование на децата с проблеми, неяснота за неговата реализация
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Като всеки празник, и първи юни най-често се фокусира върху успехите, надеждите, перспективите. Той обаче е и повод да се замислим за онези малчугани, които не само не могат да празнуват с останалите, но и не могат да общуват с тях – децата с проблеми. Известно е, че показател за зрелостта на едно общество е отношението му към хората с увреждания. В България обаче все още нито физическата, нито социалната среда са достатъчно готови, за да се извършва пълноценно обучение на деца с увреждания заедно с останалите деца в масовите училища. И ако проблемът с материалната база – платформи за инвалидни колички, специално пригодени тоалетни, помощни учебни средства, ресурсни учители и др., винаги се обяснява с липсата на средства, за неподготвената социална среда, вината се размива между семейство, училище и институции.
Изследване сред деца на възраст между 7 и 12 г. показа, че в Българските училища съществуват едновременно два съвършено различни модела на отношение към различието. Първият - това е моделът “радикалното неприемане” на дори и най-дребните “отклонения” от “нормалното” - свръхтегло, носене на очила, висок или нисък ръст и пр. В този модел децата с особена жестокост слагат “етикети”, или се присмиват на всичко, което не е вписано във формираните от възрастните и медиите представи за “нормално”. Вторият е моделът на успешното съвместно обучение на деца с увреждания в масовите училища. В този случай децата с увреждания получават подкрепата и помощта на своите връстници, създават приятелства, излизат от изолацията. Макар и да звучи обнадеждаващо, че вторият модел все пак съществува, много често той е потопен в среда, в която първият модел преобладава. Излизайки от час, децата с увреждания, макар и добре приети в своя клас, се “сблъскват” с другия випуск, съседния клас или училището в близост, които съвсем не реагират позитивно – отправят обиди, грубости, или се надсмиват.
Кой от двата модела ще доминира в България зависи от всички нас, възрастните. По-честото публично обсъждане и представяне на темата за обучението на деца с увреждания в масовите училища доведе и до по-висока обществена подкрепа за тази политика. 73% от пълнолетните българи смятат, че децата с леки увреждания трябва да се обучават заедно с другите деца в масовите училища, а само деца с тежки увреждания трябва да бъдат в специалните училища. Въпреки това, когато стане дума за приемане на дете с увреждания в класа на тяхното дете, процентът спада до 65 на сто, а несъгласните нарастват на 30%. Не би било коректно обаче да “обвиним” противниците на идеята за приобщаващо образование в нетолерантност. Зад това неприемане се крият по-скоро страхове и притеснения за това как ще протича и без това изпълнения с множество трудности и проблеми учебен процес. Тези страхове могат да се разсеят единствено чрез успешно реализирана политика на общо образование, в която моделът ще говори сам за себе си. В противен случай, всяка неуспешна реализация на принципа на приобщаващо образование би могла да компрометира иначе положителната идея, която стартира с висока обществена подкрепа.
Данните са от национални представителни за пълнолетното население проучвания, проведени от социологическа агенция Алфа Рисърч през Юни 2006 и Април 2007 г.