Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Алфа Рисърч
„Експерт” е ключовата дума, определяща характеристиките на „идеалния” кандидат за Европейския парламент. Това посочват 60% от пълнолетните българи. “Експертът” се противопоставя на “политика”, вече трайно възприеман у нас като затворен в себе си и своите интереси, себичен, работещ за личното, а не за “общото благо”. Към експертните качества категорично изразяват предпочитания представителите на всички политически сили, включително и симпатизантите на БСП. По този въпрос позицията на редовите привърженици е в контраст с ръководството на партията, лансиращо чисто политическа листа, начело с имена, без друг професионален опит, извън собствено партийния.
Широкият обществен консенсус около “експертността” напълно кореспондира с представите на българите за депутатите, избрани от 25-те страни членки и вече заседаващи в сесиите на Европарламента в Брюксел, Люксембург и Страсбург. Според 53% от интервюираните пълнолетни българи, депутатите там са именно експерти, добре познаващи проблемите в различни области.
Другото ключово изискване към българските кандидат-депутати е да са хора, доказали се на различни ръководни постове, натрупали опит и познаващи работата на европейските институции. Недостатък е както чисто партийният профил, така и “скокът” от чужбина в партийна листа, изстрелваща към европарламента. Съчетаването на тези характеристики съвсем не е случайно – то отразява по-дълбоките нагласи на българите, че родните избраници трябва да познават еднакво добре както собствените ни проблеми, така и механизмите на работа на европейските институции; да са способни да защитават българските позиции, но и да “внасят” европейски стандарти и стил на работа в българската политика. Лансирането преди няколко месеца изискване за владеене на поне два езика, което да ни приобщи към наднационалните институции, вече трайно се е настанило в общественото съзнание. Локалният елемент, от своя страна, присъства с предпочитанието към регионалното разнообразие на листите.
За първи път, както в хода на кампанията,така и в деня на изборите на 20 Май 2007 г., избирателите ще имат законовата възможност да изразят предпочитание не само към общите характеристики, но и към конкретните личности, включени в листите на отделните политически сили. Възможността за преференции (посочване на предпочитан кандидат от страна на избирателите) се оценява изключително позитивно (одобряват - 49%, неодобряват - 15%, не могат да преценят - 36%). Проблемът е, че само незначителна част от избирателите е запозната било с наличието на този механизъм, било с конкретното му приложение. Предвиденото излъчване на разяснителни клипове в последните две седмици от кампанията е абсолютно недостатъчно, за да даде реален шанс на избирателите да се възползват от своите права. Колебаещите се кого да подкрепят, или дали изобщо да гласуват, са 39%. До голяма степен ресурсът на всяка от листите да привлече колкото се може повече от колебаещите се, ще повлияе върху крайните резултати от изборите. Към момента, ако те бъдат мобилизирани да участват в евровота, от това в най-голяма степен ще спечелят ГЕРБ и НДСВ.
Широкият обществен консенсус около “експертността” напълно кореспондира с представите на българите за депутатите, избрани от 25-те страни членки и вече заседаващи в сесиите на Европарламента в Брюксел, Люксембург и Страсбург. Според 53% от интервюираните пълнолетни българи, депутатите там са именно експерти, добре познаващи проблемите в различни области.
Другото ключово изискване към българските кандидат-депутати е да са хора, доказали се на различни ръководни постове, натрупали опит и познаващи работата на европейските институции. Недостатък е както чисто партийният профил, така и “скокът” от чужбина в партийна листа, изстрелваща към европарламента. Съчетаването на тези характеристики съвсем не е случайно – то отразява по-дълбоките нагласи на българите, че родните избраници трябва да познават еднакво добре както собствените ни проблеми, така и механизмите на работа на европейските институции; да са способни да защитават българските позиции, но и да “внасят” европейски стандарти и стил на работа в българската политика. Лансирането преди няколко месеца изискване за владеене на поне два езика, което да ни приобщи към наднационалните институции, вече трайно се е настанило в общественото съзнание. Локалният елемент, от своя страна, присъства с предпочитанието към регионалното разнообразие на листите.
За първи път, както в хода на кампанията,така и в деня на изборите на 20 Май 2007 г., избирателите ще имат законовата възможност да изразят предпочитание не само към общите характеристики, но и към конкретните личности, включени в листите на отделните политически сили. Възможността за преференции (посочване на предпочитан кандидат от страна на избирателите) се оценява изключително позитивно (одобряват - 49%, неодобряват - 15%, не могат да преценят - 36%). Проблемът е, че само незначителна част от избирателите е запозната било с наличието на този механизъм, било с конкретното му приложение. Предвиденото излъчване на разяснителни клипове в последните две седмици от кампанията е абсолютно недостатъчно, за да даде реален шанс на избирателите да се възползват от своите права. Колебаещите се кого да подкрепят, или дали изобщо да гласуват, са 39%. До голяма степен ресурсът на всяка от листите да привлече колкото се може повече от колебаещите се, ще повлияе върху крайните резултати от изборите. Към момента, ако те бъдат мобилизирани да участват в евровота, от това в най-голяма степен ще спечелят ГЕРБ и НДСВ.
Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал в периода 12-18 Март 2007 г.