Радостина Ангелова
През последните четири години официалните статистически данни регистрират положителни тенденции по редица социално-икономически показатели – растеж на брутния вътрешен продукт, намаляване на безработицата, повишаване на покупателната способност, запазване на инфлацията в рамките на 4-6%. Тези позитивни промени на макро равнище дават своето отражение предимно в потребителското поведение, което се активизира и бележи ръст. Субективните оценки за развитието на страната и на личния жизнен стандарт, обратното, остават все още твърде ниски и се влияят много по-слабо от наблюдаваното икономическо оживление.
За периода 2004-2006 година индексът на потребителско поведение от регулярния социално-икономически мониторинг на агенция Алфа Рисърч бележи ръст от 0.324 пункта (2,323 в края на 2004, 2,484 в края на 2005 г. и 2,647 в края на 2006). Това повишение се дължи главно на увеличение в покупките на мобилни телефони, DVD плеъри, домашни компютри, автоматични перални, цветни телевизори, алуминиева и PVC дограма, дискмен, домашен интернет. Друг фактор, който способства за неговото нарастване, е увеличението на доходите през последните години - с доход над 150 лв. на човек от домакинството през 2005 г. са били 30%, а сега те са 41%. Като резултат от това нараства броят на хората, успели да направят поне една по-значима покупка за дома (от 33% през 2005 г. на 39% през 2006 г.). Независимо ръстът в тези сфери, индексът все още поставя потребителското поведение в България в категорията „ниско” към „средно”.
През 2006 г. разликата между обективни и субективни оценки е от 0.86 пункта в полза на обективните. Въпреки постъпателното нарастване на доходите и направените покупки, личните оценки остават почти без промяна. През 2005 г. само 11% оценяват положително своя материален статус, а през 2006 г. те нарастват едва с 3%, достигайки 15%. Оптимистичните оценки за икономическото развитие на страната също се запазват ниски – 10% през 2005 и 12% през 2006. Дори в групи с високи доходи и потребление субективните оценки остават ниски на фона на реалното активно поведение. За да се постигне промяна в мненията е необходимо повече време и по-значимо нарастване на покупателната способност и поведение за по-широки социални слоеве.
Индикаторът, който показва още едно важно измерение на икономическата стабилизация и активното покупателно поведение, са предвижданията за бъдещи покупки – ако през 2005 намерения за по-голяма покупка са имали 41%, сега те са 49%. Сред тях се открояват както отбелязващите по-сериозен ръст през годините стоки като алуминиева и PVC дограма, микровълнови печки, така и по-нови пазарни фаворити като домашни компютри, климатици, цифрови фотоапарати и пр.
Индексът на потребителско поведение е разработен върху индикатори от редовния социално-икономически мониторинг на агенция Алфа Рисърч и обхваща изследвания проведени в периода 2004-2006 г.