Радостина Ангелова
Често използван начин за мобилизация на електоратите в президентска надпревара са призиви на лидерите на отделните политически партии за подкрепа на някой от кандидатите в надпреварата. Ефективни ли са в българска среда подобни политически послания, доколко партийните симпатизанти се мобилизират и обединяват около официално подкрепената кандидатура?
Електоралните изследвания и изследванията в деня на изборите (по метода Exit poll) показват, че у нас подобни призиви постигат частичен резултат. Мобилизацията на електоратите за гласуване е толкова по-слаба, колкото по-непознат и външен за партията е кандидата. Така например най-разколебани дали да гласуват на предстоящите избори и за кого са симпатизантите на ГЕРБ, БНС, НДСВ – политически сили, които нямат пряко свой кандидат. Обратно, най-мобилизирани са симпатизантите на Атака и ДСБ. През последната седмица е налице частична демобилизация в електората на БСП, което го нарежда между свръх мобилизираните Атака и ДСБ и най-апатично настроените симпатизанти на ГЕРБ, БНС и НДСВ.
Вторият въпрос, обединяването около определена кандидатура, е свързан с личността на кандидата и „припознаването му” като „кандидат” на съответната политическа сила. За разлика например от американската политическа система, където обичайно активността на партийните симпатизанти в подкрепа на „техния” кандидат за президент достига 90%, у нас „разпръскването на гласове” е доста по-често явление. Например 89% от симпатизантите на Демократическата партия на САЩ гласуват за Кери, а 93% от републиканците за Буш на изборите през 2004 г.; такова е поведението и на изборите в САЩ от 2000 и пр. На президентските избори през 2001 г. мобилизация на БСП симпатизантите в подкрепа на Първанов беше 88%, а малко по-малко - 81% от електората на ОДС, отишъл до урните е подкрепил Петър Стоянов (част от гласовете са се отлели в полза на друг, припознат като десен кандидат – Богомил Бонев).
На президентските избори през 2001 г. ДПС застана зад двойката Инджова-Илов, но за тях гласуваха само 49% от отишлите до секциите симпатизанти на движението; Симеон Сакскобургготски изрази подкрепа на двойката Стоянов-Куцкова, но само една трета от гласувалите симпатизанти на НДСВ подадоха своя глас за настоящия тогава президент. На втори тур – електоратът на НДСВ се раздели почти по равно между Стоянов и Първанов, а на ДПС – в съотношение 2:1 в полза на Първанов, въпреки официално заявеният призив на лидера на движението за подкрепа на имащия съвсем символична преднина от първия тур кандидат на БСП.
Какво можем да очакваме от вота за президент на 22 Октомври –симпатизиращите на БСП, които отидат до урните в неделя, ще подадат категорично своя глас за Георги Първанов. Поддръжниците на Атака твърдо ще подкрепят Волен Сидеров. По-значимо е разпиляването на гласове сред симпатизантите на десни и центристки партии. Макар и не на нивата на консолидация на електората на БСП и Атака, симпатизантите на ДСБ водят класацията, обединени около Неделчо Беронов (в рамките на три четвърти). След тях с малко по-„разпиляна” подкрепа са симпатизантите на ГЕРБ, НДСВ и ОДС. И ако при НДСВ и ГЕРБ основната концентрация на гласове е към Г.Първанов (при ГЕРБ противно на призива на лидера им), при ДСБ и ОДС концентрацията е по-отчетливо към Неделчо Беронов.
Данните са от национално представително проучване, проведено по поръчка на в-к Капитал в период 16-18 Октомври, данни от проучване в деня на президентските избори 11 Ноември 2001 г. по метода Exit poll и данни от Exit poll проучвания в САЩ.
