Александър Екимов
Откакто БНТ не е единствена телевизия в България, телевизионния пазар притежава доста от чертите на едно голямо reality show, в което „очевидния” за зрителите „работещ” и „нарастващ” телевизионен пазар май не е напълно реален. Системата от държавни институции регулиращи медийния сектор е прекалено усложнена и спъвана в работата си от неадекватност на съществуващото законодателство, липса на политическа воля за неговото ефективно налагане и зависимостта от определени политически или икономически интереси.
На 13 юни тази година Комисията за регулиране на съобщенията отмени планираното предоставяне на нови честоти за излъчване на ТВ сигнал и така направи почти невъзможно влизането на нови играчи. Решението бе аргументирано с нуждата от достатъчен честотен диапазон, за пълно преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване до 2012 г. (изискване на ЕС). В подкрепа на решението се обявиха националните (конкурентни) телевизии БТВ и Нова ТВ, според които това е единственият начин за безпрепятствена цифровизация. И докато националните телевизии подсигуриха сегашната си привилегирована позиция на пазара, това решение сериозно ощети редица кабелни телевизии като TV7, Diеma и ТВ Европа.
Макар голяма част от домакинствата в страната да са абонати на кабелна телевизия, до 39% от респондентите заявяват, че гледат ефирна телевизия. Въпреки, че този дял е най-голям в селата (56,4%) и постепенно намалява в големите населени места, дори в София той все още е 25,6%. Така дори и при по-добър телевизионен продукт от ефирните си конкуренти, кабелните телевизии могат да се конкурират с тях само за абонатите на кабелна телевизия, които са 59% от общия обем на зрителите. Поради това и в страната трите национални телевизии имат значително по-големи аудитории от конкурентите си, а в София именно петте ефирни телевизии - Канал 1, БТВ, Нова ТВ, GTV и 7 дни - заемат места в първата седмица.
Като покриващи цялата телевизионна аудитория БТВ, Нова ТВ и Канал 1 имат и по-високи приходи. Средствата им позволяват инвестиции във високо бюджетни продукции и изграждане на разнообразна програмна схема, което пък води (обратно) до постигане на максимален рейтинг и повече приходи. Повечето кабелни телевизии нямат тези възможности, специализират се и предлагат ограничен брой ТВ продукти. Това запазва качеството на продукцията и я съобразява с приходите, но с не толкова гъвкавата си програмна схема те привличат основно аудитория, оставаща „встрани” от програмата на националните телевизии. Решението на КРС дава на трите национални телевизии доста дълъг период на спокойствие по отношение на този процес. За останалите желаещи да присъстват на телевизионния пазар остава възможността да „специализират” програмата си или да продължат с инвестиции „на червено” с надеждата някога да получат честота за излъчване. А телевизионните зрители още дълго ще са свидетели на шоу, в което съквартиранти, които уж яростно се конкурират, всъщност ревниво ще пазят поделения монопол.
Данните са от регулярен меден мониторинг на Алфа Рисърч.