Лято е! Доскоро, когато беше времето на гарантирана трудова заетост, този сезон традиционно се асоциираше с отпуски и почивки. Въпросът се свеждаше до тривиалното – “на море”, или “на планина”. Но времето на постоянната индустриална заетост “230 дни годишно” отминава и лятото вече е сезон не само за почивка, но и за доходна работа в чужбина.
Слънчевите дни се оказват най-подходящи за трудова миграция – през изминалата година всеки десети българин е пътувал в чужбина (двойно повече, сравнено с 2001 г.), а половината именно с цел работа. Три са типажите, които могат да бъдат срещнати в чужбина. Студенти, решили да поработят през лятото и с оглед на това, насочващи се най-често към Англия и САЩ. Сезонни работници, основно от по-малките градове, с дестинация Испания, Италия, Гърция, Португалия. И накрая – частни собственици и представители на свободните професии, работата на които е свързана с разнообразни пътувания.
Отварянето на границите обаче, освен че увеличава пътуванията и трудовата мобилност, произвежда и устойчиви стереотипи. От една страна, в България отдавна се шири метафората за еднопосочното “изтичане на български мозъци”. От друга, в Европа и особено във Франция и Германия образът на “водопроводчика от Източна Европа”, който ще окупира работните места срещу минимално заплащане, започва да играе важна роля както в политическите борби, така и в електоралното въображение.
Но дали тези негативни образи на трудовата мобилност не произтичат от факта, че тя се оценява през твърдите граници на националната държава и патриотичните категории, използвани от нейните защитници? Далеч по-пъстра картина се разкрива, ако погледнем на феномена от гледна точка на сезонно работещите в чужбина и техните близки.
През последните години сезонната трудова миграция вече не е индивидуално дело, а става важна част от социалния живот – почти всеки българин има член на семейството (14%) или близък роднина/приятел (46%), работещ извън страната.
Така, временната работа в чужбина решава два проблема. От една страна, тя е условие за лична независимост, която трудно се отвоюва в условията на нископлатена работа и нетолерираща личната инициатива бизнес среда. От друга, с припечелените средства се подпомагат финансово семействата и близките в България.
Поради това всеки десети вече декларира, че е решил временно да замине да работи в чужбина. Две групи се открояват тук: първата включва високо образовани, 25-35 годишни, от столицата и големите градове, а втората – хора със средно или основно образование, жители на по-малките градове, 18-40 г. Желаещите да работят в чужбина далеч не са икономически аутсайдери – над половината от тях имат доходи по-високи от средното за страната.
Въпреки масово тиражираните тези за негативните ефекти от трудовата мобилност, реализацията в чужбина започва да набира обществено одобрение и все повече се вписва в семейните стратегии – една трета от българите биха се радвали техните деца или внуци да намерят добра реализация извън България.
Данните са от национално представително проучване, проведено от агенция „Алфа рисърч“ през месец април 2006 г. Анкетирани са по домовете 1017 души на възраст над 18 години.