Геновева Петрова
Неделима част от българската реалност стана практиката управлението да се осъществява посредством заобикалящи регламентираните процедури механизми. В резултат, дори да има съдебни решения, потвърждаващи законовата съобразност на дадено действие, в обществото остават силни съмнения за корупция. Един от най-красноречивите примери в това направление през последната година е сделката за магистрала Тракия. Независимо, че всички съдебни инстанции се произнесоха в полза на така сключения договор, мнозинството от пълнолетните жители на страната (68%) са на мнение, че сделката за отдаване на концесия на автомагистралата е сключена в интерес на тесен кръг, облагодетелствали се от нея, хора. Мнение, което доминира сред представителите на всички обществени слоеве, независимо от техния материален, професионален или социален статус.
Както предишното, така и настоящото правителството, отговарят на политическите обвинения в корупция с аргументи за законовата действителност на сделката. Проблемът обаче е, че едното не изключва другото. Същевременно, често прилаганата практика да се вземат решения, които формално отговарят на юридическите разпоредби, но заобикалят обществения интерес, още повече засилва необходимостта подобни мащабни проекти да се реализират не просто според буквата на закона, а и при пълна публичност и прозрачност на решенията.
Още повече, че обществото подкрепя позицията за довършване строежа на магистралата. Поляризация се проявява по въпроса какъв е най-подходящия начин за изпълнение на проекта. За 35 на сто от пълнолетните жители на страната държава трябва самостоятелно да дострои магистралата. Други 26 на сто виждат най-правилния вариант в провеждането на търг за избор на нова фирма. Всеки четвърти приема вече сключената сделка за подходяща.
Освен подозренията в корупция, поредица от нагласи в общественото мнение засилват непопулярността на сделката. Така например, крехката подкрепа за реализиране на концесията в този й вид идва от средите на симпатизантите на НДСВ и БСП, което й придава силно политически оттенък. Мнозинството от пълнолетните българи не са склонни да плащат такса за преминаване през магистралата. Всеки втори поради незапонатост въобще не е в състояние да изрази мнение за състоянието й в момента. Едва 25 на сто пътуват поне веднъж годишно по този маршрут.
При наличието на тези предпоставки аргументите за юридическата действителност на сделката звучат още по-недействително за хората, а върху нея продължават да тегнат същите силни съмненията за корупция. Обществото ще припознае собствения си интерес в тази и всяка друга сделка ако освен на закона, тя отговаря на критериите за икономическа целесъобразност и прозрачност на решенията. В противен случай резултатът е затвърждаване на убеждението, че държавата е проядена от корупция.
Данните са от представителни за пълнолетното население на страната изследвания, проведени от агенция Алфа Рисърч през периода април - юни 2006 година, сред 1000 души по поръчка на вестник “Капитал”.