Радостина Ангелова
Дългото говорене за реформи в съдебната система измори обществото. Сериозни промени в работата на правораздавателните органи в областта на наказателното право изглежда все по малко възможна според общественото мнение.
Една от темите, присъстващи твърде продължително в публичното пространство през последните 15 години беше въпросът за реформиране на съдебната система. Месец преди да бъде избран новият главен прокурор, общественото мнение твърде категорично посочваше, че не очаква съществени промени в борбата с престъпността след като ново лице поеме ръководството на обвинението (66%). Само 19% смятаха, че борбата с престъпността ще бъде по-добра при новия главен прокурор, а 5% очакваха ефективността да падне. Номинирането на кандидатури и последвалият политически избор дори не успяха да ентусиазират обществото и да го заредят с позитивни очаквания към работата на новия главен обвинител. Единствено малки обществени групи, предимно сред високо статусните и активни граждани, възлагаха надежди новият ръководител на прокуратурата да предприеме по-мащабни стъпки за промяна.
От гледна точка на общественото мнение омагьосаният кръг политици – магистрати -полиция (МВР) - престъпен свят е твърде здраво скрепен и доколкото субектите, от които зависи неговото разрушаване, са част от него, разплитането на възелът изглежда на обществото все по трудно и нереалистично.
Въпреки смяната на върха, общественото мнение продължава да не оценява позитивно работата на прокуратурата вероятно поради наслоените с години негативи. Основните критики на широката общественост са в обвързване на прокурори с политически кръгове (46%) и с престъпни групировки (43%). В значително по-малка степен причините за слабата работа на прокуратурата се обясняват от обществото с лоши закони (27%) и вътрешно организационни проблеми (20%). Аргументът за не добра професионална подготовка почти отсъства в обяснителните модели на общественото мнение (10%). Три четвърти от пълнолетните българи (75%) смятат, че прокуратурата е подложена натиск (според 51% от политици, 43% посочват икономически групировки, а 37% - представители на организираната престъпност).
Причините за тази йерархия в обществените оценки неминуемо са свързани с усещането за безнаказаност и разрастване на престъпността и отсъствие на резултати по по-значими наказателни дела. А общественото послание към политици и магистрати е „можете, но нямате политическа воля”. Твърде вероятно е започналите активни проверки в последните дни да променят обществените нагласи. Но конкретните действия след проверките ще са същинският фактор за промяна на общественото мнение.
Данните са от национални представителни проучвания, проведени в месеците Януари 2006 и Юни 2006 г. от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал.