Геновева Петрова
“ZDR, QPSA?” – “GR8, 10x”… Допреди само десет години, тази комбинация от букви, знаци и цифри изглеждаше абсолютно неразбираема и безсмислена. За две трети от пълнолетните жители на страната тя е такава и до днес, но все повече са хората, които прочитат “Здравей, как си?” – “Страхотно, благодаря”.
Обществените реакции на този нов начин за общуване са силно поляризирани: от крайно отхвърляне до спокойното му и безпроблемно възприемане и използване. Реалният и пълноценен дебат за българския език обаче все още не се е състоял. Опити да се предизвика такъв има, но до този момент те остават спорадични и в крайна сметка липсват конкретни решения. Поради което общуването чрез латински букви, съкратени думи и знаци бива определяно я като неграмотност, я като стремеж към оригиналничене, я като заплаха за българския език. Така ли е в действителност? За съжаление въпросът не може да получи отговор преди да бъде изработен общ стандарт, задаващ ясни и точни критерии на това общуване.
Междувременно, за последните пет години почти двойно нараства дела на пълнолетните жители на страната които пишат български текст с латински букви (най-вече заради мобилните телефони и Интернет). Нещо повече – темпът на нарастване на използването на латиницата е по-интензивен сред българите, които през 2001 не допускаха, че някога ще пишат по този начин: хората, които не владеят чужди езици, ниско образованите, по-възрастните поколения.
Така стандартизирана или не, приемана или отхвърляна, латиницата се превърна в още едно средство за общуване на български език. Допълнителен фактор за това е присъединяването на страната към ЕС, което неминуемо налага използването й, паралелно с приемането на българския за официален европейски език. Контактът с други държави, общите политики в отделни направления ще налагат и все повече чуждо звучащи (най-често побългарени, а не български) думи.
Всичко това само ще засилва повече общуването на български език чрез други, различни от българската кирилица букви, знаци и думи. Чисто ценностното противопоставяне и отричане на тази тенденция едва ли ще предотврати развитието й. В днешния свят на модерни технологии и всевъзможни видове комуникационни устройства една и съща дума може да бъде изписана на кирилица или на латиница, изцяло или съкратена, с букви или с цифри и знаци... Важното е да бъде разбрана. Един поглед назад показва, че българският (както и всеки друг език) търпи предизвикващи съществени промени влияния. Те обаче не са непременно свързани с погубването му, а по-скоро с приобщаване към актуалните за съответното време стандарти на общуване. Далеч по-сериозна заплаха за бъдещето се съдържа в прекалената самоизолация на езика. Едва ли някой може да предположи по какъв начин ще си общуваме след още пет години... Ще видим, T2UL8R**.
*Заглавието ползва името на съвместен проект на МДААР и Института за български език при БАН.
**Съкращение на английския израз “Talk to you later” (Ще говорим/ще се чуем по-късно).
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 14 – 19 април 2006 година, сред 1016 души по поръчка на вестник “Капитал”.