Радостина Ангелова
Широко огласената в медиите стратегията за демографско развитие срещна противоречиви оценки в различни социални и експертни групи. Ако за икономистите проблемни бяха финансовите измерения и съотношението „необходими средства:потенциален ефект”, за средностатистическия българин въпросът е как да се подобрят грижите и животът на вече родените деца. Качеството на образование, наркотиците, здравните и стоматологични проблеми, условията за спорт и развлечения, възможностите за развитие и професионални перспективи, са най-сериозните проблеми в тази област.
Една от основните цели, които стратегията си поставя, е повишаване на раждаемостта във високообразованите групи – за да може високото образование и статус да се възпроизведат и в следващите поколения. Именно тук обаче планът не успява да „улови” онази тънка нишка на социалногруповите проблеми, които влияят на иначе твърде личните решения за сключване на брак и раждане на деца. Не е изненадващо, не е и трудно да се обясни защо високообразованите, търсещите или намерили своята професионална реализация млади хора отлагат за по-късна възраст решението да имат деца. Първото обяснение е в по-широкото ценностно-културно поле на модерния хедонизъм – желанието за повече свободно време, неограничавано от ангажименти и отговорности, максимално удовлетворяване на собствените потребителски нагласи и пр. Второто обяснение е стремежът към реализация, образование, кариера. Като трети пласт можем да откроим завишените критерии на тези групи. За тях създаването на поколение е не просто отговорност за грижите, но и отговорност за това какви възможности за живот, образование и развитие ще предоставят на децата си. Ето защо младите и високообразовани поколения не просто отлагат брака и децата за по-късна възраст, но и приемат това за „норма”. По техни осреднени оценки най-подходящата възраст да имат първо дете за мъжете е 30 г., а за жените 26 г. При това нагласите динамично се променят – само преди четири години младите и високообразовани българи са посочвали средно с две години по-ранна възраст - 28 при мъжете и 24 при жените. Обратно, ниско образованите и ниско статусни групи полагат в по-ранна възраст тези биографични моменти. Като подходящи за първо дете те определят 25 години за мъжете и 22 години за жените.
Успехът на стратегията за демографско развитие ще зависи именно от съобразяването й както с ценностите на различните социални групи, така и с реалните проблеми, с които те се сблъскват – възможност за съвместяване на работа и майчинство, свободни места в детски градини, подобряване на публичните услуги за деца – образование, здравеопазване, възможности за спорт и пр.
Данните са от национално представително за пълнолетното население проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 1-10 Март 2006 г., по поръчка на в-к Капитал.