През последните години съдебната система е един от най-ключовите проблеми от гледна точка на общественото мнение, а също и в оценките на експерти на Европейската комисия, осъществяващи редовен мониторинг върху работата на правораздавателните и правоохранителни институции. В контекста на оценките за работа на системата много дискусии поражда продължителността на делата. Отвъд критиките и защитите обаче, все още няма систематична и регулярно събирана информация за продължителността на различните типове дела по фази и инстанции. Изследване, реализирано от Център за либерални стратегии и социологическа агенция Алфа Рисърч постави основи в изработването на прецизен инструмент за събиране и анализ на данни за продължителността на делата в България.
Изследването показва, че в сравнение с други страни от Европейския съюз гражданските дела в България приключват в приемливи срокове (напр.продължителността на разводите у нас е по-малка в сравнение със страни като Франция, Германия, Чехия; при отмяна на уволнения в България делата са по-кратки в сравнение със Словения, Франция, Унгария).
При наказателните дела имаме по-продължителна от европейските страни първа инстанция, но при обжалване продължителността в България е по-ниска в сравнение с Холандия, Франция, Чехия.
Това, което забавя българското наказателно производство е досъдебната фаза. При делата, които приключват на първа инстанция досъдебната фаза е 76% от цялата продължителност. Делата, които се обжалват на втора инстанция продължават средно 952 дни, а досъдебната им фаза е 46% от общата продължителност. Делата, които се обжалват отново и приключват на трета (последна) инстанция продължават средно 1487 дни като времето прекарано в следствие при тях е средно 39%. Трудностите на досъдебното производство могат да намерят своето обяснение в организация на работата, законова рамка, трудности при призоваване и пр. Това, което е важно обаче от гледна точка на въвлечените в процеса лица, е те да получат справедлив съдебен процес при максимално кратки срокове, а от гледна точка на широката общественост – виновните за извършване на престъпление да бъдат наказани. В оптимизацията на тези две цели е крайъгълният камък на реформите. Дали и доколко обаче след конституционните промени досъдебната фаза ще се ускори ще разберем след като реформите в тази област напреднат.
Едно от особено чувствителните места на наказателното производство е връщането за доразследване. На практика 9% от наказателните дела се връщат за доразследване. За разлика от изключително трудното преминаване на досъдебната фаза, наказателните дела преминават по-бързо през съда.
Това, което забавя съда са гражданските производства – ако окончателно приключат на първа инстанция те траят 220 дни, но ако се обжалват на втора, общата им продължителност достига средно 571 дни (1 г. и 9 м.), а достигнат ли до трета – 1206 дни (3 г. и 4 м.). При тези данни съвсем не е учудващо защо при възникване на проблем, само 15% биха се обърнали към съда, 34% първо биха преценили шансовете за успех и разходите, които ще направят, а 45% ще търсят други възможности за решаване на проблема.
Над изследването работи екип на Център за либерални стратегии и социологическа агенция Алфа Рисърч- Анна Ганева, Боряна Димитрова, Даниел Смилов, Йонко Грозев и Радостина Ангелова. Изследването обхваща две независимо извадки-1046 граждански дела и 866 наказателни дела. Изследването е реализирано в периода 1 Февруари - 15 Март в общо 44 от всички 151 съдилища в България.