Боряна Димитрова
Освен в екстремни икономически ситуации, като например, станалата нарицателна “Виденова” зима през 1996-1997 година, в България нямаме практиката на будна публична гражданска реакция на действията или бездействията на изпълнителната власт. Затова и социологическите проучвания с т.нар.”рейтинги” на министри, правителство, президент, партийни лидери, имат функцията главно да ласкаят самолюбието, или да предизвикват недоволството на адресатите на класациите и техните симпатизанти, а не да служат като коректив в действията им. Докато изборите са още далеч, публикациите на данни се разглеждат единствено като залп на “приятелски” или “неприятелски” огън, а в политическите и ПР среди упорито се шири заблудата, че приятелският бил уж по-малко опасен.
Резултатите от януарските проучвания за социално-политическите нагласи също могат да бъдат интерпретирани по подобен начин – от това, дали правителството е одобрявано или не, нищо съществено за него няма да произтече.Доколкото обаче само след броени месеци предстоят избори, анализът на данните може да придобие и друго значение. От отношението на симпатизантите на управляващите партии към правителството в не малка степен ще зависи вота им за сегашния президент и бъдещ кандидат Георги Първанов, който имаше водеща роля в съставянето на кабинета. Настроенията на партийните привърженици, от своя страна, поне в известна степен, ще диктуват и поведението на централите.
Две тенденции се открояват ясно през последните месеци. Първо, макар в по-голямата си част настоящите симпатизанти на БСП да подкрепят правителството, то губи поддръжка в доскоро традиционно леви социални групи. 62% от работниците, 57% от безработните и дори 55% от пенсионерите са отрицателно настроени към него. Същевременно, кабинетът не съумява да разшири поддръжката си сред центристките избиратели. 63% от НДСВ симпатизантите не са доволни от политиката му. Отрицателните нагласи (63-64%) доминират така също сред частните собственици и представителите на свободните професии. Паритетни позиции са налице единствено в групата на зависимите от държавата чиновници (49%:51%). Образът на БСП започва трайно да попада под сянката на синдрома на неизпълнените обещания, за което говори фактът, че най-голямото недоволство е именно от социалната политика и политиката по доходите. Второ, ако недоволните от правителството дясно-центристки ориентирани избиратели на НДСВ се отместват към позицията “няма да гласувам”, то една достатъчно видима част от лявото недоволство се премества към “Атака”. Поредицата парламентарни неудачи на националистическата коалиция не й пречат да направи пробив в групи, до които не беше достигнала на изборите и които се отличават с това, че не следят в детайли политическия живот, нито конституционните, евроинтеграционни и пр. дебати, затова пък са твърде податливи на популистки, включително и отличаващи се с крайна нетолерантност послания и внушения. Те са част именно от този традиционен, “сигурен” доскоро ляв електорат от малките градове и селата, по-възрастните, пенсионерите, хората с най-ниски доходи. Във всички тези групи влиянието й нараства от един и половина до два пъти. Усещането, че несправедливо губят от промените, че докато търпят лишения и перспективите им се стесняват, властта се облагодетелства, а собствените им очаквания за пореден път са излъгани, увеличава подкрепата им за лансирания от Атака език на низините и социалното недоволство. И точно защото в България тези процеси и движения не се развиват публично, а остават скрити, те крият потенциална (и реална) опасност от “изненади” във всеки един избор.
Данните са от национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч сред пълнолетното население в страната, проведено по поръчка на вестник Капитал в периода 20-27 януари 2006 година чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Обем на извадката: 1168 души.