Геновева Петрова
Две основни послания отправи проведения преди седмица конгрес на БСП: за стабилността на управляващата тройна коалиция и за решимостта на социалистическото ръководство да доведе до край дългогодишните намерения за вътрешно-партийно реформиране.
Въпреки това обаче, обществото продължава да споделя силни съмнения и по двата въпроса. Аплодисментите за изразената от лидерите на тройната коалиция амбиция да изкарат четиригодишния мандат останаха в залата и не се посрещат със съответен социален ентусиазъм. Пет месеца след изборите, общественото мнение откроява като първостепенна слабост на БСП (а също и на НДСВ) липсата на ясни идеи за развитието на страната. Тенденция, която едва ли може да се промени, когато дебатът се свежда до лидерски заявления на висши партийни форуми, без да прераства в реална дискусия за управленските приоритети и начините за реализирането им.
Втората откроена от общественото мнение слабост на БСП касае пряко другото основно послание на конгреса: вътрешно партийните взаимоотношения. Особено сериозен акцент върху този проблем поставят именно левите симпатизанти. Само по себе си, въвеждането на квоти, осигуряващи повече представителство на младежи и жени във Висшия съвет на партията не се подлага на съмнение. Но и това добро намерение се обезценява от стъпки като разширяване (вместо промяна) в състава на Висшия съвет и не реален избор на членове за ръководния орган, а включването им по “висшегласие”. Практика, която по безспорен начин обяснява колебанията на левите симпатизанти. Два показателни примера за това: през 2000-та година 48% от поддръжниците на БСП определят партията като демократична, днес делът им е 37 на сто; през 2000-та година 26% от тях застъпват позицията, че БСП няма алтернатива в политическия живот, пет години по-късно спадат до 14 на сто.
Така официално декларираните намерения не са в състояние да скрият сериозните вътрешни напрежения. Разминаването между заявявани и реализирани действия поражда песимистичните очаквания за облагодетелстване на близки до БСП икономически кръгове. Още през първите сто дни се очертава ясна тенденция към ерозия на доверието в управляващите: одобрението за правителството спада от 59% на 47%, а за министър-председателя – от 58% на 48%. На последния конгрес нито социалистите, нито коалиционните им партньори показаха, че си дават сметка за това.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 15 – 24 ноември 2005 г.